Иво ДИМИТРОВ

 

Ако Дейвид Линч търсеше декор за нов сезон на „Туин Пийкс“, нямаше нужда да харчи милиони за декори и мъгла в щата Вашингтон. Достатъчно бе да купи еднопосочен билет за София, да си пусне централните новини в 19.00 ч. и кротко да наблюдава как реалността прави на пух и прах и най-болното сюрреалистично въображение. В нашия собствен психологически хорър обаче няма агент Купър, няма и чаша дяволски добро кафе. Има само червена стая от безкрайни кризи, пречупени съдби и бездушни чиновнически фигури, танцуващи странен танц на фона на националната ни катастрофа.

Последните десетина дни приличат на хроника от зона на военни действия. Ужасяващо меле на магистрала „Тракия“, от което останаха само смачкани ламарини и разбити животи. Пиян граничен полицай, който помете и уби младо момиче — институционален абсурд, при който онези, призвани да пазят закона и границите ни, газят собствените ни деца по улиците. Още катастрофи, още трупове, още погребения. Смъртта у нас отдавна не е новина. Тя вече се превръща в статистически фон, в сутрешна прогноза: днес — лека облачност, слаб вятър от северозапад и пет трупа по републиканската пътна мрежа. Всеки нормален, здравомислещ човек е доведен до ръба на нервен срив просто защото инстинктът за самосъхранение крещи, че живеем в рулетка.

И точно когато обществото трепери от гняв и безпомощност, на сцената излизат поредните летци, изпълняващи висш пилотаж на абсурда: новите управляващи ни сервират бюджет на обедняването. Архитект на това финансово чудо е финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев – човек, чийто поглед към макроикономиката респектира точно толкова, колкото и моят личен опит в ядрената физика. Планът за оцеляване е гениален: стягайте коланите, докато не ви спре кръвообращението. В подобни моменти човек почти разбира почитателите на конспирациите – онези, които твърдят, че всичко е предварителен заговор за негласна регулация на популацията и контролирано зануляване на нацията. Разбира се, зад това няма рептили, масони или тайни ложи. Обяснението е далеч по-прозаично и трижди по-обидно: чиста, неподправена управленска недостатъчност, съчетана с лакомия и липса на емпатия.

Поредните случайници, катапултирани на държавния връх в резултат на политическото отчаяние и невежество. Хора без визия, без гръбнак и без капацитет, чийто единствен рефлекс при пожар е да насочат прожекторите някъде другаде. И какво по-добро за отвличане на вниманието от стария изпитан номер: „Намери враг и го разпъни на площада“?

Така станахме свидетели на поредния евтин водевил – правителството влезе в епична битка с търговските вериги. Особено ярък бе сблъсъкът с шефа на „Кауфланд“ у нас Михаил Петров, който в пристъп на корпоративно самозабравяне обяви, че ако държавата продължава да ги притиска, фалитът на КТБ ще ни се стори като летен бриз. Заплаха, заради която му показаха вратата, но горчивият смях остана за нас. Защото гротеската с тази верига тук има здрави традиции. Нека си припомним 2017 година и култовото интервю на тогавашния изпълнителен директор на „Кауфланд“ Димитър Спасов пред „Дойче Веле“. Човекът съвсем откровено и невъзмутимо призна, че в поверените му магазини се продават храни, които той лично никога не би дал на собствените си деца. Истински маркетингов триумф! Когато държавата е абдикирала от всякакъв контрол върху стандартите, трапезата на българина се превръща в полигон за експерименти, а правителството се сеща за цените на кашкавала едва когато трябва да замаже дупките в бюджета и да скрие собствената си некомпетентност.

Ето това е нашият Туин Пийкс. Място, където полицаи убиват по пътищата, калинки пишат бюджети, корпоративни босове ни плашат с апокалипсис пред щанда за кренвирши на промоция, а премиери играят ролята на статисти в собствената си държава.

В нормалните общества след подобни кризи падат правителства, сменят се системи и се търси персонална отговорност. У нас просто се сменя темата. И никой не се връща към същността. Така е удобно за минали и за настоящи управници. Те са възможни само благодарение на средата. Тук в пълна степен важи мисълта на великия Бърнард Шоу: „Демокрацията не е подходяща за едно необразовано общество, защото съдбата му се определя от мнозинството невежи“.

Материалът Добре дошли в Туин Пийкс, България е публикуван за пръв път на Проватон.