бр. 41/2026

 

Юлия Йорданова-Панчева

 

На книжарските витрини се появи новата книга с арткритика и политически коментари на Георги Лозанов – „По силата на таланта“, продукт на издателство „Фама“.

След титулната страница на мястото на предговора е изписано: „Предговорът на предговорите“. И става ясно – това е малка библия на предговорите, написани от Георги Лозанов в книги на други автори – фотографи, художници, писатели, журналисти… Сборникът е събрал неговото метатворчество като образец на висока публицистична литература и професионална изкуствоведска критика. Книгата се издига като малък литературен остров сред морето от инфлуенсърска врява в полето на културата.

Заглавието на сборника „По силата на таланта“ препраща към творчеството на конкретни български автори. Но този сборник с предговори на други книги говори не само за силата на чуждия талант, а показва и собствения, на автора на тази книга, видян през призмата на представата за таланта въобще. Този труд е посветен на таланта да имаш характер, да мислиш свободно и да умееш да предаваш мислите си с формите на красотата.

На премиерата на книгата си Георги Лозанов посочи спецификата на предговорния жанр като специализирано място за положителна изкуствоведска критика. Това е жанрът на критическото одобрение, което има задачата (и удоволствието) да открои достойнствата на една художествена или публицистична творба, без да бъде рекламен текст и да обслужва външни интереси освен собствения – на коментираната творба. Предговорът като жанр е подплатен с емпатия и съмишленичество, не рядко и с биографично приятелство между автор и критик, но той съдържа преди всичко сериозна аргументация за качествата на създаденото произведение. И най-важното – предговорът дава същинското начало на една книга, като предоставя контекст на текста й, който иначе стои изолиран чрез кориците от заобикалящата го действителност.

На премиерата си Георги Лозанов каза и нещо, което се отнася до самия него като предговорописец. Той призна, че подготвяйки книгата си, е забелязал две основни неща, които са го занимавали в дългогодишната му работа като критик. А това са темата за свободата като основна ценност на човешкото съществуване и въпросът за утопията като предпочитан начин за бягство от несвободата. Изкуството е такова нещо, каза той, място на утопичното мислене. Утопиите на изкуството работят като протестен жест в условията на тоталитарни общества и служат като пример за упражняване на свободата в средата на демократичното съществуване.

Днес обаче ние сме изправени на прага на решителен избор, изтъкна Лозанов, който не е само вътрешнополитически, дори не е и геополитически, а фундаментален, исторически, защото е настъпило време, в което отново трябва да се взимат решения в алтернативен модус – да се избира или това, което не дава повече право на избор, или това, което предоставя самото условие да има избор. На карта е подложена самата възможност да бъдеш свободен.

Тези важни въпроси, свързани с изкуството и свободата, с щастливите или паническите утопии, са основание в сборника с предговори да се включи още един раздел – с публицистика. Тук книгата излиза от предварително оповестения жанр и включва журналистически статии и дневникови записки на автора (последните – постове от профила му в социалната мрежа „Фейсбук“ от 12.05.2025 г. до 12.05.2026 г.). В така наречения „Дневник от май до май“ също няма нищо случайно. Заглавието е препратка към познатото ни „Септември ще бъде май“ с послание към съвременните читатели веднъж достъпеният „май“, или „земен рай“ на (относителната) социална справедливост и (трудно отстояваната) демократична равнопоставеност в условията на (крехката) правова държава да не бъдат погубвани, за да не попадне новата ни история в режима „май ще бъде септември“.

Така, по естествената сила на таланта, новата книга на Георги Лозанов обединява критика в двата смисъла на думата – изкуствоведска критика и критика на политическата култура на съвременното българско общество. Писана с любов или омерзение, почти по петкославейковски ала „Не пей ми ся“ и „Жестокостта ми се сломи“, тази книга днес има значимостта на отправна точка за стойностното българско изкуство и отговорното политическо поведение.

Приятно четене, приятели, любители на рефлексивната литература!

 

Георги Лозанов, „По силата на таланта. Арткритика и политически коментари с любов и омерзение“, изд. „Фама“, С., 2026