Новини
Патриоти под чуждо име
СИМЕОН ГАСПАРОВВ ЧИКАГО пристигнах в началото на януари 1997 г. Новата българска имиграция, дошла в града край езерото Мичиган, бе все още малка и почти невидима. Една вечер попаднах на българи в местен „френски“ бар. Барът всъщност не беше френски, но го рекламираха като френски в квартала, защото собствениците му били от Европа. Американците по това време обичаха да се събират там и да си мислят, че се намират в изискана европейска атмосфера, а не в някаква селска каубойска кръчма. Но барът с нищо не се различаваше от останалите „селски каубойски“ кръчми в района. Собствениците му бяха албанци от днешна Северна Македония, но се правеха на французи. Това нямаше значение. Географските познания на средностатистическите американци по онова време не бяха на висота.Важното беше, че барът е френски.След като обърнахме по няколко бири с нашенците, те се отпуснаха и започнаха да ми разказват за живота си в имиграция. Разбрах колко бяха щастливи, че са в Щатите, колко много работеха, колко оптимистично гледаха на бъдещето си, но и колко много мислеха за близките си в България. Те не криеха, че искаха да успеят по-бързо в САЩ, за да доведат роднините си тук или да помогнат на тези, останали в родината.Неусетно заговорихме само за България. Имигрантите започнаха да говорят за това колко им липсват планините на България, а тук, в Чикаго, всичко е равно като тепсия. Колко им липсва топлото море на България и колко е приятно да плуваш през лятото в него, а езерото Мичиган е студено през цялата година. Колко бе ...
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗