Откъде идват новите български пиеси? Често от места, които публиката не вижда – от чекмеджета, конкурси и първи прочити пред жури, което не знае името на автора. През 2027 г. един от тези невидими механизми на българския театър навършва 25 години. Конкурсът за съвременна българска драматургия „Славка Славова“ на Театър 199 ще отбележи годишнината с деветото си издание.

Идеята се ражда в началото на септември 2002 г., когато ръководството на Театър 199 решава да учреди анонимен конкурс на името на голямата българска актриса Славка Славова за написване на камерна пиеса на съвременна тематика. Правилата са ясни и строги. Пиесите трябва да имат до пет действащи лица, да са на съвременна тема, а бъдещият спектакъл не бива да надхвърля 90 минути. Текстовете не може да са публикувани или представяни преди обявяването на резултатите, авторите не трябва да са по-възрастни от 39 години и всеки може да участва само с една творба.

Журито може да отличи най-много една пиеса, която получава парична награда, а театърът се задължава да я постави на своята сцена. Резултатите се обявяват на 23 март – рождения ден на Славка Славова. Единственото изключение е 2010 г., когато журито единодушно решава да отличи две пиеси заради художествените им качества и коренно различните им стилистични и жанрови особености, но еднакъв театрален потенциал. През годините в журито са участвали видни театроведи, драматурзи и актьори.

Списъкът на победителите е малка история на българската драматургия от последните две десетилетия. Първият носител през 2003 г. е „Жарава“ на Димитър Кабаков. През 2007 г. наградата получава „Малка пиеса за детска стая“ на Яна Борисова, а през 2010 г. – „Гарванът“ на Калина Попянева и „Колекционерката“ на Радослав Чичев. Следват „Сълза в супермаркета“ на Николай Гундеров (2014), „Кроасан“ на Мартин Колев (2017), „Боклук“ на Елена Телбис (2019) и „Кулата“ на Борис Кръстев (2022). През 2025 г. награда не беше присъдена – решение, което само по себе си говори за високата летва на конкурса.

Постановките на отличените пиеси имат дълъг сценичен живот. „Малка пиеса за детска стая“ отбелязва 15 години от премиерата си, „Колекционерката“ и „Гарванът“ имат над 50 изиграни представления, а „Колекционерката“ е на сцена вече 10 години. Текстовете са отличавани и с най-престижните награди за съвременна драматургия. „Малка пиеса за детска стая“ печели „Икар“ 2008 за драматургичен текст и „Аскеер“ 2008 за съвременна българска драматургия. „Пробен срок“ (поставената версия на „Сълза в супермаркета“) получава „Аскеер“ 2017, „Боклук“ – „Икар“ и „Аскеер“ през 2021 г., а „Кулата“ е номинирана и за двете награди през 2024 г.

Името на конкурса не е случайно. Славка Славова е родена в Берлин и завършва Немското училище в Бургас. Има висше музикално и театрално образование: завършва Музикалната академия в София в класа на проф. Люба Прокопова и проф. Панчо Владигеров, а Държавното висше театрално училище – в класа на проф. Кръстьо Мирски. Дебютира в театъра през 1947 г. като Агнес в „Училище за жени“ от Молиер.

В Театър 199 тя играе в „Бягството“ от Михаил Величков и „Театър, любов моя!“ от Валери Петров (режисьор и на двата спектакъла е Младен Киселов), в „Аполонът от Белак“ от Жан Жироду под режисурата на Никола Петков, „Летис и омайниче“ от Питър Шафър с режисьор Дамян Попхристов, „Ужасните родители“ от Жан Кокто с режисьор Михаил Събев и „Най-древната професия“ от Пола Вогъл с режисьор Христо Христов. Изиграла е десетки роли в Народния театър, Младежкия театър и „Сълза и смях“, има изяви и в рецитаторския жанр. През 1957 г. се снима като Станка Гърбушката във филма „Земя“ по Елин Пелин и активно се занимава с озвучаване на филми, сериали и радиопиеси.

Обикновено конкурсите се помнят с имената на победителите си. „Славка Славова“ може би ще бъде запомнен с нещо друго – с годините, в които наградата не е присъдена, и с правилото, че журито чете текст, а не име. В театъра, където авторитетът често идва преди текста, това е малка, но упорита революция.