Финансирането на културата не е бизнес начинание, а държавна задача, заяви министърът на културата Евтим Милошев в студиото на „Денят започва“.
„Бюджетът за култура е 307 милиона евро – най-големият бюджет, който някога е бил приеман. Увеличението спрямо 2026 г. е 38 милиона евро, което в процентно изражение представлява 14,1% спрямо бюджета за 2026 г. Това в никакъв случай не е индексиране, а начин на управление на културния сектор. Ръстът, с който се увеличават средствата за култура, е по-голям от ръста на икономиката. Това показва ясната политика на управлението на кабинета и на всички, които сме отговорни за културния сектор.“
За нуждата от промяна в културния сектор министърът заяви:
„От шест месеца съм министър и забелязвам непрозрачност и липса на конкретна финансова логика по отношение на начина, по който се разпределят средствата в културата – в много направления: сценични изкуства, читалища, музеи и др. Ако нямаме ясна посока, каквито и средства да се наливат, няма да стане по-добре. Цял живот съм се занимавал с управление на ресурси – пари, хора, процеси и технологии. Това, което ми прави впечатление като външен за системата човек, е, че тези ресурси не се управляват правилно. Финансирането на културата не е бизнес начинание, а държавна задача. Там не се търси финансова възвръщаемост, а ефектът от въздействието на културата върху обществото ни.“
За културата не е най-важно само колко са парите, а и те да се изплащат навреме, заяви министър Евтим Милошев
За проблемите в Национален фонд „Култура“ Милошев коментира:
„В Национален фонд „Култура“ имаше непрозрачност в начина, по който се разпределят средствата. От медиите научаваме за проекти, финансирани от Национален фонд „Култура“, които са законосъобразни, но нецелесъобразни. Мъже мият килим на плажа, филми, които се занимават със сексуалната ориентация на деца, турнета без зрители – когато се прегледат документите, се оказва, че средствата са предоставени правомерно, но крайно нецелесъобразно. Оттам се упражнява контрол върху министъра и министерството с въпроса защо са предоставени тези средства. Министерството на културата е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и не може да няма контрол. Когато заявих пред Национален фонд „Култура“, че искам да има мониторинг, отговорът беше, че това представлява административен натиск. Тоест не може да се разпределят средства, защото системата е децентрализирана, а впоследствие отговорността за тяхното изразходване да се търси централизирано от министерството.“
