Финансирането на културата е задължение на държавата, а не бизнес дейност, от която трябва да се очаква финансова възвръщаемост. Това заяви министърът на културата Евтим Милошев в предаването „Денят започва“ по БНТ.

По думите му бюджетът за култура достига 307 млн. евро – най-високата сума, отпускана досега за сектора. Увеличението спрямо 2026 г. е 38 млн. евро, или 14,1%.

Милошев подчерта, че ръстът не представлява просто актуализация на средствата, а е свързан с политиката за управление на културната сфера. Според него увеличението на финансирането изпреварва икономическия растеж и показва ангажимента на правителството към сектора.

Министърът обаче предупреди, че по-големият бюджет няма автоматично да доведе до по-добри резултати. Според него е необходима промяна в начина, по който се разпределят и управляват публичните средства.

През 6-те месеца начело на ведомството Милошев е установил проблеми с прозрачността и липса на ясна финансова логика при разпределянето на средствата за сценични изкуства, читалища, музеи и други културни институции.

„Ако нямаме ясна посока, каквито и средства да се наливат, няма да стане по-добре. Цял живот съм се занимавал с управление на ресурси – пари, хора, процеси и технологии. Това, което ми прави впечатление като външен за системата човек, е, че тези ресурси не се управляват правилно“, коментира министърът.

Той беше категоричен, че културните дейности не могат да се оценяват единствено според финансовия резултат.

„Финансирането на културата не е бизнес начинание, а държавна задача. Там не се търси финансова възвръщаемост, а ефектът от въздействието на културата върху обществото ни“, заяви Евтим Милошев.

Критики към Национален фонд „Култура“

Особено остри забележки министърът отправи към работата на Национален фонд „Култура“. Според него в институцията е имало недостатъчна прозрачност при разпределянето на финансовата подкрепа.

Милошев посочи няколко примера за проекти, които по думите му са получили финансиране по законосъобразен начин, но чиято целесъобразност предизвиква въпроси. Сред тях са инициативи, свързани с миене на килим на плажа, филми за сексуалната ориентация на деца и турнета, на които не е имало публика.

Според министъра тези случаи поставят въпроса доколко ефективно се контролира използването на публичните средства и кой носи отговорност за резултатите.

Той обясни, че Министерството на културата е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и трябва да има възможност да следи как се изразходват те.

Милошев разказа, че когато е поискал да бъде въведен мониторинг върху финансираните проекти, от Национален фонд „Култура“ са възприели инициативата като административен натиск.

„Не може да се разпределят средства, защото системата е децентрализирана, а впоследствие отговорността за тяхното изразходване да се търси централизирано от министерството“, заяви той.

Според министъра са необходими ясни правила за финансиране, по-голяма прозрачност и реален контрол, за да може увеличеният бюджет да носи осезаема полза за българската култура и обществото.