Новата конфигурация от четири радиационни пояса. Поясите са оцветени в ярки жълто-оранжеви нюанси, а по-тъмните виолетови области - пространствата между тях, където концентрацията на частици е по-ниска.(Pierrard et al., npj Space Explor., 2026)
Знаем, че Земята е обградена от два огромни радиационни пояса, които спокойно можем да оприличим на понички. Те са известни като поясите на Ван Алън и са открити през 1958 г. благодарение на „Експлорър 1“, първия американски изкуствен спътник. Тоест още в зората на космическите изследвания.
Тези две пръстеновидни структури се различават по своя състав. Вътрешният пояс съдържа предимно високоенергийни протони, докато във външния преобладават високоенергийни електрони. И двата се простират на хиляди километри над земната повърхност.
Частиците в тях произхождат от различни източници, например слънчевата активност и взаимодействията на космическите лъчи със земната атмосфера. Когато попаднат под въздействието на магнитното поле на планетата, те могат да останат уловени в него за продължителни периоди.
historic_radiation_belts_orig.jpg
Илюстрация на поясите Ван Алън, направена скоро след откриването им. (NASA's Goddard Space Flight Center/Historic image of Van Allen Belts courtesy of NASA's Langley Research Center)
Но тези пояси далеч не са неизменни. Под въздействието на мощни слънчеви бури те могат да променят формата, интензивността и дори броя си.
Именно това се случва през 2024 г., когато учените за първи път наблюдават четири отделни електронни радиационни пояса около Земята.
Как са се образували те?
Космическата буря, която промени радиационните пояси
Всичко започва на 11 май 2024 г., когато Земята е сполетяна от изключително силна геомагнитна буря. Събитието, известно като бурята Ганън, е най-мощното от този тип за последните 20 години.
В ново изследване, публикувано в списание npj Space Exploration, международен екип учени анализира последиците от събитието с помощта на инструмента Energetic Particle Telescope (EPT), монтиран на борда на европейския спътник PROBA-V. Той обикаля Земята на височина около 820 километра.
Бурята предизвиква огромен приток на електрони в околоземното пространство. Любопитното обаче е, че конфигурацията от четири пояса не се появява веднага. Нещо повече, образуването ѝ е свързано не толкова с натрупването на нови електрони, колкото с тяхното изчезване от определени области.
Под въздействието на електромагнитни вълни част от електроните напускат радиационните пояси. Така се формират временни области с понижена концентрация на частици, които разделят съществуващите пояси на няколко отделни структури.
Представете си един непрекъснат пръстен от светещи частици. Ако от определени негови участъци премахнем достатъчно частици, ще се появят празнини, които визуално ще го разделят на няколко части.
Разбира се, действителният процес е значително по-сложен. Не става дума за появата на четири нови, постоянни защитни слоя около планетата, а за временно преразпределение на заредените частици в магнитното ѝ поле.
Промените настъпват постепенно. Първоначално се оформят три електронни пояса, а през юни 2024 г. учените регистрират необичайната конфигурация от четири. Тя се задържа повече от четири седмици, след което постепенно изчезва.
До август 2024 г. статуквото, с което сме свикнали – два основни пояса – се връща.
Защо откритието изненадва учените?
Това не е първият случай, в който изследователите откриват повече от два радиационни пояса около Земята. Подобна конфигурация от три пояса е наблюдавана още през 2012 г.
Новото в случая е, че след мощните геомагнитни бури през последните години такива структури се появяват значително по-често. Учените установяват конфигурации от три пояса и след други бури между 2024 и 2026 г.
Учените спекулират, че една от възможните причини е, че са възникнали нови механизми за загуба или улавяне на частиците.
Важна роля играят и короналните изхвърляния на маса, при които Слънцето изхвърля огромни облаци от плазма. Когато достигнат Земята, те могат да предизвикат силни смущения в магнитното ѝ поле и да променят движението на уловените в него частици.
Последвалите взаимодействия с електромагнитни вълни могат да изтласкат част от електроните към атмосферата, докато други остават уловени в различни области. Така се появяват временните празнини, които разделят радиационните пояси.
Оказва се, че последствията от бурята са още по-интересни
Любопитното е, че това не е единственото необичайно откритие, свързано с геомагнитната буря от май 2024 г.
Още през февруари 2025 г. NASA съобщава за два допълнителни радиационни пояса, установени благодарение на малкия спътник CIRBE.
Единият от тях, съставен предимно от електрони, се задържа повече от три месеца. Другият съдържа и високоенергийни протони, което го прави особено интересен за учените.
shutterstock_2195569225.jpg
Снимка: Artsiom P / Shutterstock
Тези наблюдения допълват картината, като показват, че последствията от една мощна слънчева буря могат да се запазят много по-дълго, отколкото бихме предположили.
Нещо повече, различните видове заредени частици реагират по различен начин на промените в магнитното поле. Ето защо отделните радиационни структури могат да имат различна продължителност на съществуване.
Опасни ли са тези допълнителни пояси за нас?
За хората на земната повърхност появата на допълнителни радиационни пояси не представлява непосредствена опасност. Атмосферата и магнитното поле на планетата продължават да ни предпазват от огромна част от опасната космическа радиация.
За космическите апарати и астронавтите обаче ситуацията е различна.
„Електроните и протоните са опасни за космическите апарати, особено за електронните устройства и слънчевите клетки, както и за астронавтите заради изключително високата си енергия“, обяснява Пиерар.
Понякога дори една-единствена високоенергийна частица е достатъчна, за да наруши работата на чувствителен електронен компонент. Продължителното излагане на космическа радиация пък увеличава риска от здравословни проблеми при астронавтите.
Особено уязвими могат да бъдат спътниците, които преминават през радиационните пояси по пътя към окончателните си орбити. Допълнителните структури променят радиационната среда, която трябва да прекосят.
Ето защо откритието има значение, което далеч надхвърля любопитната гледка на четири понички около Земята. То показва колко динамична е космическата среда около нашата планета и колко важно е да разбираме промените в нея.
С разширяването на човешкото присъствие в Космоса способността да предвиждаме тези промени ще бъде все по-важна.
„Разбирането на начина, по който се формират и развиват тези допълнителни дълготрайни пояси, ни дава нова представа за процесите, които улавят и отстраняват високоенергийните частици от магнитното поле на Земята“, заключават авторите.
Изследването е публикувано в научното списание npj Space Exploration.
Източници: npj Space Exploration, ScienceAlert, NASA.
Превод, редакция и адаптация: Владимир Тодоров
Ключови думи: космосрадиационни поясипояс на ван алънРубрика: ВселенаВид галерия: ОбикновенаБез банери:


