Президентите на САЩ, Китай и Русия – Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин – се събират днес, 19 ноември, на безпрецедентна тристранна среща в китайския град Шънджън. Разговорите между лидерите на трите най-големи ядрени сили в света се очаква да обхванат контрола върху ядрените оръжия, войните в Украйна и Близкия изток, както и бъдещето на международните отношения. Въпреки историческия характер на срещата анализаторите предупреждават, че шансовете за големи споразумения остават ограничени.
Снимка: Getty ImagesКЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Срещата се провежда в кулоарите на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC). За първи път лидерите на трите държави ще седнат заедно на официални тристранни преговори, а основната инициатива идва от американския президент Доналд Тръмп.
- Преди общите разговори Тръмп проведе отделни срещи със Си Дзинпин и Владимир Путин. Разговорът с китайския лидер продължи около час, а този с руския президент – приблизително 40 минути. Ден по-рано тримата се появиха заедно на официалното посрещане в Шънджън, като Тръмп и Путин си размениха ръкостискане в присъствието на Си.
- Една от основните цели на Вашингтон е да привлече Китай към ново споразумение за контрол върху ядрените оръжия. Пекин обаче не проявява готовност да приеме ограничения, сравними с тези на САЩ и Русия, тъй като китайският ядрен арсенал остава значително по-малък.
- Войната в Украйна също хвърля сянка върху срещата. Според Ройтерс представители на Белия дом не очакват тя да бъде официална тема на тристранните разговори, въпреки че Тръмп допуска възможността да я повдигне. Киев и европейските съюзници се опасяват от договорености, постигнати без тяхно участие.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Не искаме това да се превърне в „Ялта 2, 3 или 4“ с преразпределение на сферите на влияние“, заяви украинският президент Володимир Зеленски през октомври, цитиран от Ройтерс. Изказването отразява опасенията, че трите велики сили могат да обсъждат бъдещето на други държави без тяхното участие.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
Над 10 000 – толкова ядрени бойни глави притежават общо САЩ и Русия, според оценки, цитирани от Associated Press. Китай разполага с над 600, което обяснява защо Пекин не желае да се ангажира с еднакви ограничения. Последният договор за контрол на стратегическите ядрени оръжия между Вашингтон и Москва – Нов СТАРТ – изтече през февруари 2026 г.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Срещата в Шънджън се разглежда като потенциален повратен момент в отношенията между трите световни сили, но всяка от тях пристига с различни приоритети.
Тръмп се стреми да постигне дипломатически пробив в контрола върху ядрените оръжия. Путин вижда възможност да укрепи международната позиция на Русия и да прокара интересите на Москва във връзка с войната в Украйна. За Си Дзинпин срещата е шанс да затвърди ролята на Китай като глобален дипломатически фактор, без да поема ангажименти, които биха ограничили стратегическите му възможности.
Историческият характер на разговорите предизвика сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., когато лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз обсъждат следвоенното устройство на Европа. Според Ройтерс подобни паралели пораждат тревога сред по-малките държави, които се опасяват от ново договаряне на сфери на влияние.
ДОПИРАТЕЛНА
Отвъд геополитиката срещата има и сериозно икономическо измерение. Вашингтон и Пекин продължават да имат разногласия за митата, търговския дисбаланс и достъпа на Китай до модерни американски технологии, особено до чиповете за изкуствен интелект. Тристранните разговори се провеждат и на фона на войната с Иран, която поставя под натиск международните енергийни доставки.
Икономиките от APEC, които формират повече от половината световна икономическа активност, се очаква да отчетат растеж от 3.4% през 2026 г. при 3.1% за света като цяло, според данни, представени от управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
The post Тръмп, Си и Путин сядат на една маса за първи път – залогът е глобалната сигурност first appeared on Forbes България.
