България прави нова важна стъпка към укрепване на енергийната си сигурност чрез стратегическо партньорство с Азербайджан, Грузия и Турция. Четирите държави ще работят съвместно за развитие на трансграничен пренос и търговия със зелена електроенергия, изграждане на нова инфраструктура и по-добра свързаност между енергийните си системи. Това съобщи министърът на енергетиката Ива Петрова в интервю за БТА, в което представи резултатите от международните разговори по време на климатичната конференция COP31 в Анталия. Тя очерта и следващите стъпки за разширяване на енергийното партньорство с Турция, развитието на ядрената енергетика и решаването на проблемите в "Топлофикация София". Четири държави обединяват усилия за нов енергиен коридор България, Азербайджан, Грузия и Турция подписаха споразумение за стратегическо партньорство, което поставя основата за мащабно регионално сътрудничество в областта на електроенергията. Инициативата вече е неофициално наричана "Южен газов коридор за електричество" по аналогия с инфраструктурата за доставки на азербайджански природен газ към Европа. Новото партньорство надгражда Меморандума за разбирателство, подписан на 4 април 2025 г. в Баку. Основната цел е да бъдат създадени по-добри условия за пренос и търговия с електроенергия от възобновяеми източници, както и за съвместни инвестиции в необходимата инфраструктура. "Основен приоритет в енергийната политика на България е диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийни ресурси, която ще гарантира сигурност и конкурентни цени за българските потребители", заяви Ива Петрова. Министърът подчерта, че страната ни води последователна политика за развитие на енергийната инфраструктура в съответствие с европейските цели за изграждане на единен и взаимосвързан енергиен пазар. "Република Азербайджан, Грузия и Република Турция са важни партньори за гарантиране сигурността на енергийните доставки за Република България и Европа", посочи тя. Споразумението обхваща развитието на възобновяемите енергийни източници, изграждането на устойчива инфраструктура, подобряването на междусистемната свързаност и насърчаването на съвместни проекти. Предвиждат се също обмен на технологии и добри практики, както и мерки за улесняване на взаимодействието между публичния и частния сектор. "Съвместните ни инициативи за сигурно бъдеще са ключът към постигане на устойчиво енергийно партньорство. Задълбочавайки го, ние се договорихме да работим за развитие на сектора на възобновяемите източници, за изграждане на устойчива инфраструктура и подобряване на междусистемната свързаност", заяви Петрова. По думите й развитието на регионалните енергийни коридори е от ключово значение за укрепване на енергийната сигурност в Югоизточна Европа. България подкрепя и по-активното сътрудничество между държавите при свързването на електроенергийните пазари, подобряването на ценообразуването и привличането на публични и частни инвестиции. Турция е стратегически партньор, нови възможности и в Черно море Особено внимание Ива Петрова отдели на отношенията с Турция. По време на двустранната си среща с турския министър на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар двамата са обсъдили възможностите за бързо разширяване на сътрудничеството в няколко направления. "Ако говорим за сигурност на доставките, това означава преди всичко свързаност и диверсификация, а ключово условие за тях е развитието на регионални енергийни коридори", подчерта българският министър. Освен проекта за зелена електроенергия двете държави имат възможности за съвместна работа и при търсенето на нефт и природен газ в Черно море. Петрова посочи участието на турската петролна корпорация "Търкиш Петролиъм" в проучванията на блок "Хан Тервел" заедно с О Ем Ви и "Шел". Турската компания работи и в находището "Сакария", разположено в турската част на Черно море. "Съществуват много възможности за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството между България и Турция и от нас зависи да ги използваме пълноценно в интерес и на двете държави", заяви Петрова. "Турция е стратегически, доверен партньор на България, и то доказан през годините", подчерта министърът. Седем решения за Дунав и новите блокове на АЕЦ "Козлодуй" В интервюто Петрова представи и предприетите действия за гарантиране на работата на АЕЦ "Козлодуй" при критично ниски нива на река Дунав. Проблемът се прояви особено остро през изминалото лято, когато маловодието създаде сериозни затруднения за централата. Министерството на енергетиката е набелязало около седем възможни технически решения. Сред тях са изграждането на дига в района на централата и прехвърлянето на допълнителни водни количества от вътрешни резервоари. Вече са извършени хидроложки анализи, заснемане на речното дъно и математическо моделиране на възможните мерки. "За нас е от изключителна важност да намерим и разработим най-ефективното решение, което ще осигури дългосрочно безаварийната работа на централата при подобни екстремни условия", заяви министърът. Тя потвърди, че изграждането на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй" остава стратегически приоритет на правителството. Новото ръководство на проектната компания вече е направило оценка на постигнатото и работи по пътна карта за продължаване на проекта. Според Петрова новите мощности ще имат важно значение не само за енергийната сигурност, но и за инвестициите, технологичното развитие, модернизацията на българската индустрия и създаването на висококвалифицирани работни места. Следващите стъпки включват технически, регулаторни, финансови и търговски процедури. Държавата гарантира газа за София, но настоява за ново управление Ива Петрова коментира и тежкото финансово състояние на "Топлофикация София". Задълженията на дружеството само към "Булгаргаз" достигат 900 млн. евро, а към цялата група на Българския енергиен холдинг надхвърлят 1,3 млрд. евро. Въпреки огромния дълг държавният газов доставчик ще продължи да осигурява необходимите количества природен газ за столицата. Министърът обаче предупреди, че проблемите с отоплението могат да възникнат заради недостатъчната подготовка на самото дружество. "Дебело искам да подчертая, че ако има проблем с топлоснабдяването, той няма да е причинен от задълженията към "Булгаргаз", а от липсата на адекватна подготовка и организация за сезона от страна на "Топлофикация София", заяви Петрова. Проверките на енергийното министерство са установили сериозно изоставане на инвестициите и ремонтите. Към септември са изпълнени едва 19% от инвестиционната програма и 31% от ремонтната. Особено тежко е положението в район "София Изток", където аварийните спирания са с обща продължителност над два месеца, а за отстраняването им работят само пет аварийни екипа. Според Петрова дългосрочното решение е създаването на управленска структура, която да гарантира качеството на топлофикационната услуга и да осигури устойчивото функциониране на дружеството.