<iframe width="725" height="408" src="https://www.youtube.com/embed/7r0YvZdAnnU" title="Любомир Дацов бюджет 2027" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>
Въпреки признаците на забавяне през последните месеци, 2026 г. не е никак лоша за българската икономика. Страната все още се намира в благоприятна фаза на икономическия цикъл, като тази инерция се очаква да продължи относително и през 2027 г. Сериозните предизвикателства обаче предстоят през 2028 г., когато икономическият растеж може да се забави до едва 1,5%. Това прогнозира Любомир Дацов - член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите.
„Както може би сами вие усещате, вече има някакво забавяне и охлаждане на икономиката от последните няколко месеца. Сега може да се спекулира, че това е следствие на това, което се случва в Персийския залив, цените на петрола и така нататък, но специално за България факторите, които влияят върху това нещо, са по-скоро вътрешни.“
Според Дацов основният фактор за очакваното забавяне е естественият икономически цикъл. През 2026 г. отклонението на икономиката от потенциалното ѝ производство, известно като output gap, остава положително – около 0,7–0,8. Това показва, че икономическата активност все още е на сравнително добро равнище.
Проблемът е, че благоприятната конюнктура съвпада с неблагоприятно състояние на публичните финанси. Според икономиста правителството трябва да използва настоящия период и относително добрите перспективи за 2027 г., за да предприеме структурни реформи, преди икономическата среда да се влоши.
„Нашата прогноза е, че 2028 г. - икономическият растеж ще намалее до 1,5%, а отклонението (тъй нареченият output gap) отклонението в икономиката ще стигне до минус 6%, което е значително охлаждане.“
Очакваното забавяне може да доведе до по-слаба бизнес активност, намаляване на търсенето на работна сила и известно повишаване на безработицата. В същото време Дацов допуска, че това ще нормализира пазара на труда след няколко години на силен натиск за увеличение на заплатите.
Предупреждението му очертава риск от наслагване на три неблагоприятни процеса – охлаждане на икономическия цикъл в България, проблеми в публичните финанси и отслабена европейска икономическа конюнктура. Подобно съчетание би могло да затрудни както държавния бюджет, така и бизнеса.
Въпреки това икономистът вижда възможност компаниите да използват следващите две години за стратегически инвестиции. Според прогнозата му през 2029–2030 г. европейската икономика ще започне да се възстановява, което ще подкрепи търсенето на български стоки и услуги. Най-големи ползи от подобно развитие биха имали конкурентоспособните предприятия, които са инвестирали навреме.
Дацов отправи критики и към предложената бюджетна политика, като призна, че правителството прави опит да промени посоката след години на нарастващи дефицити и разходи.
„За съжаление не мисля, че правителството проявява достатъчно смелост с бюджета, който предлага. Огромно положително – те сменят посоката.“
По думите му обаче предвидената фискална консолидация е недостатъчна, тъй като разчита основно на еднократни приходи и ограничаване на капиталовите разходи, вместо на съществени промени в текущите разходи.
„За съжаление стъпките, които се правят, са много плахи, консолидацията на бюджета е на ръба.“
Икономистът посочи, че значителна част от прогнозирания бюджетен дефицит за 2026 г. е свързана с еднократни разходи по Плана за възстановяване и устойчивост, общински проекти и задължения в пътния сектор. По негови изчисления те възлизат на около 2% от БВП. Ако бъдат изключени, дефицитът би бил приблизително 3,5% вместо прогнозираните 5,5%.
Според Дацов държавата трябва да насочи усилията си към стимулиране на инвестициите, икономическия растеж и производителността, вместо да ограничава капиталовите разходи.
Той открои и необходимостта от реформи в селското стопанство, където по представените от него данни са заети 13% от работещите, а секторът формира едва 4% от БВП.
Основното предупреждение на икономиста е, че 2026 г. предоставя благоприятна възможност за реформи, 2027 г. ще бъде преходна, а през 2028 г. натрупаните икономически и фискални проблеми могат да се проявят с много по-голяма сила.

