Един от най-разпознаваемите природни символи на Гоцеделчевския край и Югозападна България – вековният източен чинар в гърменския квартал „Заграде“, се оказва в центъра на любопитен документален казус. Проверка на „Топ Преса“ в публичните регистри и специализираната литература показа съществено разминаване в данните за размерите на защитеното дърво, чиято възраст се изчислява на между 600 и 650 години. Докато в официалната страница на Министерството на туризма е записано, че обиколката на ствола е 10,50 метра, а височината му достига 24 метра, в задълбочена публикация на краеведа Николай Даутов от 2019 година, базираща се на по-ранни измервания, се посочват съвсем различни стойности – обиколка от 12,40 метра и височина от 25 метра.

Разлика от почти два метра при един и същи вековен обект неизбежно поражда въпроса кога за последен път е правено официално замерване на място и по каква методика работят отговорните институции. В лесовъдската практика подобни отклонения понякога се дължат на различната височина от земята, на която е опъната ролетката, особено при стари дървета със силно деформиран в основата си ствол. Случаят в Гърмен обаче е специфичен заради огромната хралупа в дънера на чинара. Според местното предание, записано преди години от ученичката Мария по спомени на нейната баба, тази дълбока рана е останала от времето на османското владичество, когато разгневени еничари подпалили дървото, след като местен жител ги излъгал, че водата в близкия кладенец е отровена. Тогава хората от селото успели да угасят пламъците и да спасят вековния исполин, под чиято сянка поколения наред са се виели сватбени и празнични хора.

Отвъд фолклорната романтика и историческата памет, наличието на толкова голяма кухина в основата на дърво с огромна корона поставя чисто експертен въпрос пред Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград и Изпълнителната агенция по околна среда. Двамата братя чинари в квартал „Заграде“, разположени недалеч от църквата „Свети Георги“ и руините на античния град Никополис ад Нестум, са обявени за защитени природни обекти още през юни 1968 година. През 2010 година по-старото дърво спечели националния конкурс „Дърво с корен“, а година по-късно донесе международен престиж на страната ни, заемайки второ място в надпреварата „Европейско дърво на годината“. През 2016 година дори беше лансирана идея на Ротари клуб – Гоце Делчев за обособяването на пространството около чинарите като музей на открито, макар днес да липсват категорични публични данни докъде точно е стигнало благоустрояването по този проект.

Всичко това превръща гърменския чинар в обект от национално значение, който привлича стотици туристи и под чиято корона редовно се събират хора. Ето защо „Топ Преса“ поставя на дневен ред въпроса разполагат ли екоинспекцията в Благоевград и националната агенция с актуална дендрологична и фитосанитарна оценка за механичната устойчивост на ствола, състоянието на дървесината около хралупата и здравината на кореновата система. Наличието на хралупа само по себе си не означава непосредствена опасност, но при паметник на природата на повече от шест века точността на техническите данни и редовният експертен мониторинг са въпрос не само на коректна статистика, но и на институционална отговорност към опазването на българското природно наследство.

Материалът Два метра разлика в ствола на 650-годишния чинар в Гърмен: Защо публичните данни за природния феномен се разминават и има ли актуална оценка за състоянието му? е публикуван за пръв път на ТопПреса.