AI вече намира място в начина, по който хората в България се грижат за здравето си. Близо две трети от анкетираните използват AI във връзка със здравето си, но само 4% разчитат на него за поставяне на диагноза. Повечето продължават да търсят сигурност в лекарската преценка и съветите на фармацевта.
Стефан Динев, изпълнителен директор на СТАДА БългарияТова е една от тенденциите, които очертава STADA Health Report 2026 – международно проучване на здравните нагласи, провеждано от фармацевтичната компания STADA от 2014 г. насам. Тазгодишното издание обхваща 20 държави, включително България, където са анкетирани 500 души.
Данните разкриват и други противоречия. Докато 93% от анкетираните са готови сами да се справят поне с едно здравословно състояние, най-често при болка и настинка, едва 22% смятат, че носят лична отговорност за здравното си образование. Повече от половината се чувстват претоварени от здравна информация, а 37% не посещават нито един от наличните профилактични прегледи.
Какво означават тези резултати за здравната култура, бъдещето на аптеките и ролята на технологиите? Разговаряме със Стефан Динев, изпълнителен директор на СТАДА България.
Г-н Динев, 64% от анкетираните в България вече използват AI във връзка със здравето си. Това е повече от глобалния резултат от 55%. Какво ни казват тези числа?
Те показват, че дигиталните технологии вече са част от начина, по който хората търсят и разбират здравна информация. България се откроява с по-високо използване на изкуствен интелект в сравнение с общия резултат от 20-те държави в проучването.
Важно е обаче да погледнем за какво точно се използва AI. Най-често анкетираните прибягват до него, за да разберат по-добре вече поставена диагноза (28%), или с профилактична цел (27%). Едва 4% разчитат на изкуствения интелект, за да получат диагноза.
Това разграничение е съществено. Технологията се използва предимно като източник на допълнителна информация, а не като заместител на медицинския специалист.
Но 40% са отворени и към консултация с помощта на AI. Къде минава границата на доверието?
Най-голямото притеснение сред анкетираните е възможността за грешна диагноза – 54% от хората. Същевременно 60% искат лекарят да има думата при определянето на плана за лечение.
Това показва, че интересът към технологиите не означава непременно готовност медицинската преценка да бъде поверена изцяло на тях. Хората искат да използват новите възможности, но продължават да държат на участието на специалист.
Достъпът до здравна информация е огромен, а 58% от анкетираните в България се чувстват претоварени от нея. Защо?
Достъпът до информация и способността да я разбираме са две различни неща.
Според проучването едва 17% от анкетираните в България са уверени, че могат да намерят и разберат надеждни източници на здравна информация. В същото време повече от половината се чувстват претрупани от нея – значително повече от глобалния резултат от 46%.
Тази несигурност се вижда и в отношението към отговорността за здравното образование. Само 22% от анкетираните в България смятат, че тя е лична – при 43% глобално. Близо два пъти по-малко. За сметка на това 75% очакват лекарите, фармацевтите и медицинските сестри да поемат тази роля.
Затова е важно здравната информация не просто да бъде достъпна, а да бъде разбираема и надеждна.
Каква е ролята на фармацевта в този контекст? Близо половината от анкетираните искат денонощна аптека с възможност за консултация.
Физическата аптека и прекият контакт с фармацевта продължават да имат важно място в очакванията на хората у нас – 47% от анкетираните искат достъп до денонощна аптека с консултация с фармацевт, при 34% глобално.
Освен това 34% биха искали да получават персонализирани съвети въз основа на медицинската си история, а 60% предпочитат да купуват продукти без рецепта от местната аптека.
Означава ли това, че българите все още не са готови за изцяло дигитални аптеки?
Проучването показва предпазливост към подобен модел. Едва 13% от анкетираните биха се доверили напълно на изцяло дигитална аптека без физически обект и персонал.
Това е и големият парадокс – от една страна, виждаме висока готовност за използване на изкуствен интелект, но от друга, когато става дума за лекарства и здравни продукти, хората продължават да ценят възможността за пряк разговор със специалист.
Но 93% от анкетираните са готови да се лекуват сами поне при едно състояние. Това признак за по-голяма самостоятелност ли е, или крие рискове?
Самостоятелната грижа е широко разпространена, особено когато става дума за познати състояния като болка и настинка.
Но проучването показва и другата страна – 46% от анкетираните в България се притесняват, че при самолечение могат да пропуснат нещо сериозно. Глобалният резултат е 38%.
Това е още една причина ролята на лекарите и фармацевтите да остава толкова важна. Самостоятелната грижа и професионалната консултация не трябва да се разглеждат като взаимно изключващи се възможности.
Нека поговорим за профилактиката. Ако разполагаха с допълнителни 100 евро месечно за здравето си, най-голям дял от анкетираните биха ги отделили за профилактични прегледи. Защо тогава 37% не посещават нито един?
Това е едно от най-важните разминавания, които виждаме в проучването.
32% от анкетираните биха използвали допълнителни средства за профилактични прегледи и изследвания. В същото време 37% не посещават нито един от наличните профилактични прегледи, а едва 16% ходят на всички.
Още по-показателно е, че само 20% смятат, че профилактиката в България е добре подкрепена. Глобалният резултат е 46% – над два пъти по-високи.
Данните показват, че желанието за превенция не се превръща автоматично в действие. Затова е и важно профилактиката да стане част от ежедневните навици, а не нещо, за което се сещаме едва когато възникне проблем.
Каква роля играят технологиите в проследяването на собственото здраве?
И тук има интересни различия. 44% от анкетираните в България използват здравни приложения на телефона си, което е над глобалния резултат от 39%. В същото време едва 43% използват апарат за кръвно налягане у дома, при 58% глобално.
Освен това 22% от анкетираните не използват никакъв инструмент за проследяване на здравето си, докато глобалният резултат е 15%.
Застаряването и хроничните заболявания са посочени като най-голямото здравно предизвикателство от 69% от анкетираните в България. Какво тревожи хората най-много, когато мислят за старостта?
Желанието за дълъг живот е силно – 75% от анкетираните в България го определят като важно, колкото е и глобалният резултат.
Но когато говорим за остаряване, тревогите не са свързани единствено със здравословното състояние. 73% се страхуват от болест, 57% – от финансови затруднения, 55% – от това да бъдат в тежест на семейството си, а 51% – от самотата.
По всички тези показатели тревогите сред анкетираните в България са по-силно изразени в сравнение с общия резултат от проучването. Това поставя въпроса за дълголетието в много по-широк контекст. Не става дума само за годините, а и за качеството на живот през тях.
The post Между AI и доверието в лекаря: Как българите се грижат за здравето си first appeared on Forbes България.




