България, Азербайджан, Грузия и Турция подписаха споразумение за стратегическо партньорство в електроенергетиката. То предвижда общ трансграничен пренос и търговия с ток от възобновяеми източници, нова инфраструктура и по-тясно свързване на енергийните системи на четирите страни. Документът е договорен по време на климатичната конференция COP31 в Анталия, съобщи министърът на енергетиката Ива Петрова в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА). В него тя говори още за сътрудничеството с Турция, бъдещето на ядрената енергетика и кризата в „Топлофикация София“.
„Южен газов коридор за електричество“
Инициативата вече неофициално носи името „Южен газов коридор за електричество“. Сравнението е с трасето, по което азербайджански природен газ достига до европейските пазари. Новото споразумение развива Меморандума за разбирателство, подписан в Баку на 4 април 2025 г.
Целта е да се облекчат преносът и търговията със зелена електроенергия и да се насърчат общите инвестиции в нужните мрежи. Освен това страните ще си обменят технологии и опит, ще работят по съвместни проекти и ще търсят начини за по-добро взаимодействие между държавата и частния бизнес.
Според Петрова диверсификацията на източниците и трасетата за доставки е водещ приоритет на българската енергийна политика, защото дава сигурност и конкурентни цени за потребителите. Тя посочи, че Азербайджан, Грузия и Турция са ключови партньори за надеждните доставки както за България, така и за Европа, а страната ни последователно развива инфраструктурата си в съответствие с европейската цел за единен и свързан енергиен пазар.
Министърът определи регионалните енергийни коридори като решаващи за сигурността на Югоизточна Европа. По думите ѝ София подкрепя по-активно сътрудничество при обединяването на електроенергийните пазари, по-доброто ценообразуване и привличането на публичен и частен капитал.
Турция като доверен партньор и общи интереси в Черно море
Петрова е провела и двустранна среща с турския министър на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар. Двамата са обсъдили как сътрудничеството между двете страни може бързо да бъде разширено в няколко посоки. Тя подчерта, че сигурността на доставките се свежда преди всичко до свързаност и разнообразие на източниците, а те не са възможни без регионални коридори.
Освен зелената електроенергия, България и Турция могат да си партнират и при проучванията за нефт и газ в Черно море. Министърът напомни, че турската държавна петролна компания „Търкиш Петролиъм“ участва заедно с О Ем Ви и „Шел“ в търсенето в блок „Хан Тервел“. Тя разработва и находището „Сакария“ в турските води на морето.
„Турция е стратегически, доверен партньор на България, и то доказан през годините“, заяви Петрова.
Тя допълни, че възможностите за задълбочаване на отношенията са много и от двете страни зависи да се възползват напълно от тях.
АЕЦ „Козлодуй“: мерки срещу ниския Дунав и нови блокове
Министерството на енергетиката е набелязало около седем технически варианта, които да гарантират работата на АЕЦ „Козлодуй“ при силно понижено ниво на Дунав. Проблемът се изостри миналото лято, когато маловодието затрудни сериозно централата. Сред вариантите са дига в района на атомната електроцентрала и подаване на допълнителна вода от вътрешни резервоари.
Вече са направени хидроложки проучвания, заснемане на речното дъно и математически модели на възможните мерки. Петрова посочи, че целта е да бъде избрано най-ефективното решение, което да осигури дългосрочна безаварийна работа на централата при подобни екстремни условия.
Министърът потвърди, че изграждането на седми и осми блок остава стратегически приоритет за правителството. Новото ръководство на проектната компания е оценило свършеното досега и подготвя пътна карта за продължаване на проекта. Предстоят технически, регулаторни, финансови и търговски процедури. Според Петрова новите мощности ще допринесат за енергийната сигурност, но също и за инвестициите, технологиите, модернизацията на индустрията и появата на висококвалифицирани работни места.
Газът за столицата е гарантиран, проблемът е в организацията
Финансовото състояние на „Топлофикация София“ и нейните дългове остава тежко. Само към „Булгаргаз“ дружеството дължи 900 млн. евро, а задълженията му към цялата група на Българския енергиен холдинг надхвърлят 1,3 млрд. евро.
Въпреки това държавният доставчик ще продължи да осигурява необходимия природен газ за София. Петрова обаче предупреди, че евентуални проблеми с отоплението ще се дължат не на дълговете към „Булгаргаз“, а на слабата подготовка и организация на самата топлофикация за сезона.
Проверки на министерството са показали сериозно изоставане. До септември инвестиционната програма е изпълнена едва на 19%, а ремонтната – на 31%. Най-тревожно е в район „София Изток“, където аварийните спирания са продължили общо над два месеца, а по отстраняването им работят само пет екипа.
Като дългосрочно решение министърът вижда нова управленска структура, която да гарантира качеството на услугата и стабилната работа на дружеството.
