Лихвите по кредитите в България вероятно ще започнат да се повишават скоро, но очакването е промяната да бъде плавна. Причината за по-високата уязвимост на българските домакинства е, че 99,5% от новите кредити у нас са с плаваща лихва, докато средният дял за еврозоната е около 15%, показва анализ на Oxford Economics.
„Лихвите вероятно ще се променят съвсем скоро и с това ще има и доста икономически ефекти – и върху потреблението, и върху кредитирането, и върху пазара за недвижими имоти, което ще рефлектира върху цялата фискална ситуация в страната“, заяви пред bTV Александър Нуцов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация.
По думите му промяната в цената на заемите няма да се ограничи само до месечните вноски. По-високите лихви могат да повлияят върху решенията на домакинствата да потребяват и да купуват жилища, както и върху активността на бизнеса.
Ипотеките са основният риск„Факт е, че у нас са по-различни процесите, отколкото в други страни в еврозоната. С доста продължителен период на ниски лихви. Лихвите върху ипотечните кредити стоят на едни нива, които в Централна и Източна Европа трудно могат да бъдат видени“, коментира Петър Ганев, старши изследовател от Института за пазарна икономика.
Той посочи, че в България традиционно се използват плаващи лихви и затова домакинствата са по-чувствителни към промени в пазарните условия. „Ако има покачване на лихвите, очаквам то да е плавно“, каза Ганев.
Според него най-важният въпрос е кога ще започне отражението върху ипотечните кредити. „Ипотечното кредитиране е това, което изключително много се повиши“, заяви той.
Последните данни на Българската народна банка показват, че през септември 2026 г. средната лихва по новите жилищни кредити е 2,41%, а годишният процент на разходите е 2,76%. Обемът на новия бизнес по тези кредити достига 643,6 млн. евро, което е увеличение с 3,5% спрямо август.
Какво означава това за кредитополучателитеПри заем с плаваща лихва промяната на референтния показател или на условията на банката може да доведе до по-висока месечна вноска. Размерът и моментът на промяната зависят от договора и от начина, по който конкретната банка изчислява лихвата.
По думите на Ганев просрочията при кредитите обикновено се увеличават, когато хората започнат да губят работа. Той допълни, че домакинствата с постоянни доходи по-често успяват да обслужват ипотеките си, докато силно задлъжнелите спекулативни инвеститори са изложени на по-голям риск.
След присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. лихвените условия в страната са пряко свързани с решенията на Европейската централна банка. Това не означава автоматично и едновременно увеличение на всички банкови лихви, тъй като крайните условия зависят и от финансирането, конкуренцията и политиката на отделните банки.

