Има очевидности, които няма смисъл да бъдат повтаряни, след като са забелязани и отбелязани практически от почти всички- не и от рашистката пропаганда, разбира се.

ТриСтранната среща на великите САЩ, с участието на великанското джудже путлер,    се състоя по волята на др. Сидзипнин в неговата Поднебесна. 

За протокола: срещата бе пожелана от Тръмп и Си реши да му я организира спешно като домакин, който търси дивиденти за укрепване на диктатурата си близо година преди следващия партиен конгрес.

Познайте кой е най-великия пеликан, който пчели от домакинството на срещата с рашисткия “великан” и с американския политикан!

Но има и факти, които не са толкова очебийни, колкото отказът на Си да посрещне лично царя на летището, както направи с Тръмп. Или като музиката на Чайковски, изсвирена в чест на царя вместо химна му (за разлика от изпълнението на химна на САЩ, с който беше посрещнат Тръмп). И най-вече как беше натирен царят между съпругата на Си и виетнамския премиер То Лам за общата снимка, на която двамата инициатори и организатори на срещата застанаха заедно.

 

 

 

 

Заедно бяха и в упражнението по унижението на царя. Вижда се от видеото как Си изпровожда царя встрани да си знае мястото, а Тръмп с иронична усмивка също му казва “прав ти пут”, потупвайки го бащински по лявото рамо. 

За десерт царят беше изпратен на масата на вечерята “с децата” ( както иронично отбелязват много коментатори).

Това е накратко фактологията на събития от триСтранната среща.

По-важна е предисторията и въпросът за поуките от Ялта. Най-вече, защото значението на февруарската среща от 1945 г. между тримата големи в съветския курорт, малко преди един от тях  (Рузвелт)да почине през април, е силно надценена по отношение на реалните резултати след война. За да не кажа, че изобщо не е това, което често се подразбира като “тристранно разбирателство” в края на Втората световна война.

Нито Чърчил, нито Рузвелт са давали съгласие Сталин да наложи диктаторски режими в Източна Европа. Подписаната в Ялта Декларация за освобождение на Европа предвижда свободни избори, каквито Сталин не допуска в окупираните от войските му европейски страни. 

Мнозина смесват Ялта (февруари 1945 ) с Москва (1944). Именно там на 9 октомври 1944 г. се разиграва прословутата сцена със салфетката и “неформалната” договорка за подялбата на влиянието в Европа на участниците в срещата. 

Както знаем, въпросните проценти  съветско влияние в България, предвидени уж като 75 на сто, стават 100 % от мига, в който Червената армия нахлува на 5 септември 1944-та в България и я окупира без да е дала повод за война и без да да оказва съпротива. Стига се дотам, че съветските окупатори прогонват физически представителите на съюзническите войски още същата есен, т.е. много преди капитулацията на Германия, срещу която все така воюват заедно по онова време.

В Гърция, вместо да се установи пребладаващо 90 на сто британско влияние с благоволението на Сталин, избухва през 1946 година гражданска война, подстрекавана от Кремъл. 

Следва речта на Чърчил във Фултън ( САЩ) през март 1946 година, в която той огласява факта на спускането на желязната завеса. Година по-късно президентът Труман оповестява “доктрината на сдържането” на СССР. През юни 1948-ма Сталин налага сухопътна блокада на Берлин и започва сагата с въздушния англо-американски мост за спасяване на жителите му (и на демокрацията в Западен Берлин), продължила 2 години. Куриозното е, че по време на най-острата конфронтация около Берлинската блокада берлинчани избират два пъти за свой кмет да ги спасява с англо-американска помощ бившия комунист Ерес Ройтерс. Но това е тема за друг разговор относно дали има “бивш комунист и бивш…”, знаете расисткото продължение.

Говорим за процес, за години, през които нищо договорено от Ялта не се превръща в реалност, а напротив-нахлува студената война, завършила с разгрома на СССР. Реванш за това поражение търси сега царят, но няма как да му се получи. Не е в положението на Сталин от онова време, а напомнянето му, че СССР е бил съюзник на Китай и САЩ през онази война.

Нима всичко това по своята значимост може да бъде сравнено с представяната като “Втора Ялта” среща в Китай? 

Да, злорадството на тръмпутинистите, че Европа е отсъствала ,се подчертава от изявлението на царя, който не изрече и една дума за нападнатата от него Украйна, но запази злъчните си коментари именно по адрес на Европа. Направи го под присвитите очи на Си, чиято държава има за най-голям търговски партньор именно далечния Европейски съюз, докато съседната московия му служи за суровинен придатък, с който се разпорежда все по-безцеремонно.

Последното беше онагледено от горното (описание на жестовете му спрямо царя). 

Напънала се планината и родила Мики Маус е положението по отношение на “новата Ялта” за подялбата на света.