Осем годишни брутни заплати са нужни за покупката на двустаен апартамент в София. Това все още поставя столицата сред по-достъпните пазари в региона. В Букурещ съотношението е подобно, докато в Белград и Будапеща са необходими 11 годишни заплати, в Братислава 14, в Атина 16, а в Прага 17.
SorendaЗа много български семейства обаче дори тази по-благоприятна позиция не улеснява покупката. Причината е в сумите, които трябва да се спестят преди да се тегли ипотечен кредит. При тристаен апартамент в София на цена между €300 000 и €320 000 купувачът трябва да осигури между €60 000 и €96 000 самоучастие. Тази сума покрива 20-30% от стойността на имота, без да включва разходите по сделката, довършителните работи и обзавеждането, показва анализ на SORENDA Real Estate.
Данните на Евростат добавят още един интересен аспект. Между 2015 и 2025 г. съотношението между цените на жилищата и доходите в България е намаляло с 16,2%, докато средно за Европейския съюз е нараснало с 6,8%.
България отчита третия най-голям спад в ЕС след Румъния (42,8%) и Финландия (25,2%). В 17 държави от съюза показателят се е увеличил, като най-силно е повишението в Португалия (60,8%) и Нидерландия (34,3%).
Това обаче не означава, че жилищата у нас са поевтинели. Става дума за промяна в съотношението между цените и доходите спрямо 2015 г., а не за абсолютна достъпност на имотите. Данните показват, че през този период доходите са нараснали по-бързо от жилищните цени, но не и че покупката е по силите на всяко домакинство.
Голямата пречка са спестяванията
Според управителя на SORENDA Real Estate Евгени Василев доброто съотношение между доходите и цените не е достатъчно, за да покаже колко лесно едно семейство може да купи жилище. Дори когато месечната вноска по ипотеката е поносима, осигуряването на първоначалното самоучастие може да отнеме години.

