Новини
Отличието „Златен век“ е признание за екипа, чието създаване е най-големият ми успех, каза директорът на казанлъшката галерия Пламен Петров
Отличието „Златен век" е признание не само за мен, а за целия екип на Художествената галерия в Казанлък. Това каза за БТА изкуствоведът и директор на галерията д-р Пламен Петров, който вчера беше отличен от министъра на културата Евтим Милошев с почетен знак „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики – златен, и грамота от Министерството на културата за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство. Той отбеляза, че именно сформирането и мотивирането на този екип е най-големият му личен и професионален успех.
Ще споделя това, което казах и при връчването на наградата - имах учителка, която ми пишеше ниски оценки по литература и при поредната такава ми каза да се науча в този живот да не вярвам на оценки и отличия, а единствено на моралния закон и етичните рамки в мен самия, посочи той. Петров допълни, че въпреки това подобно отличие няма как да не се приеме като значимо, а всички наградени са с огромен принос към развитието на българската култура. Няма как да не те радва подобна оценка от колегиалната общност, каза изкуствоведът и отбеляза, че номинацията му е от Сдружение „Български музеи", което обхваща цялата музейна мрежа в страната.
„Продължавам да мисля, че най-голямата ми победа е екипът, защото всички успехи, които постигам персонално като лидер, дължа на тяхната работа", подчерта Пламен Петров и добави, че това са хора, които искрено вярват, че работата им има смисъл и може да променя общността.
Според него екипът се мотивира с личния пример на ръководителя. „Най-важното е да покажеш на хората, които са ти гласували доверие, че си заедно с тях във всяка крачка. Ние сме малък екип, което предполага да извършваме и нетипични дейности за един музеен работник, но пък именно те са нашият своеобразен тиймбилдинг", обясни д-р Петров и допълни, че понякога чисто физическата работа дава време за почивка от интелектуалната дейност. „Това много ни помага – да гледаме на институцията, която движим заедно, като на свой дом", каза още той и отбеляза, че макар всички в екипа да са различни, ги мотивира това, че гледат в една посока и към една и съща цел.
Д-р Петров посочи, че като ръководител не може да оцени адекватно какво отличава дейността на казанлъшката галерия от останалите в страната. „Може би това, че се опитваме да балансираме изключително ловко между художественото наследство, което опазваме, и съвремието. Опитваме се да превърнем галерията в център за общуване с културата въобще, а не само с изобразителното изкуство", посочи той. Според него институцията се отличава и с максималната прозрачност на дейността си както с публиките, така и с професионалната общност.
„Прозрачността се вижда в цялата дейност - на ниво правилник и регламентиране на изложбената ни политика, а това е важен маркер и вероятно именно прозрачността е един от факторите, които ни отличават", отбеляза изкуствоведът. По думите му галерията се отличава и с видимостта, и стратегиите за развитие, които екипът разработва. Той посочи, че галерията работи с много експерти, а всяко действие е обмислено и последователно, включително съпътстващите събития. Всичко това е част от програма, за която мислим в цялост и винаги не толкова от страна на нашето собствено позициониране, а водени от публиката, която се опитваме да върнем в галерията, обясни д-р Пламен Петров. Според него музейните институции в България имат потенциала да привлекат още много посетители, но трябва да се адаптират по-бързо към очакванията на съвременната публика, които се променят непрекъснато. Той допълни, че това не е лесно в малките музеи, които разполагат с малки екипи, но въпреки това трябва да се следят нагласите и очакванията на аудиторията. Основната ни цел е хората да хората да имат разбирането на галерията като тяхна, защото тя е такава, подчерта директорът.
Според Петров работещите в по-малки музейни институции трябва да станат по-гъвкави в дейността си. Той подчерта, че всеки музей в страната има какво да покаже. „Трудно успяваме да го разкажем, за да бъде разбираемо и интересно за публиката и информацията наистина да достига до нея", отбеляза той и допълни, че както в историческите музеи един артефакт трябва да бъде обяснен, така и с картините трябват обяснения, които обаче често са доста скучни и не привличат вниманието. По думите му голям проблем е схващането у хората, че музеите са консервативни институции, които е достатъчно да разгледаш веднъж. Предизвикателство е да убедим публиките в обратното, но в последните години съм оптимист за онова, което се случва в българските музеи, включително и в по-малки такива, каза още той.
Сред големите успехи на Художествена галерия - Казанлък д-р Пламен Петров открои създаването на изцяло новото музейно пространство, посветено на картината „Ахинора" на Иван Милев, участието на институцията в Празниците на изкуствата „Аполония", сътрудничествата с различни институции и все по-активното присъствие на съвременното изкуство на територията на галерията. По думите му следващата голяма цел е малко по-сериозно позициониране извън границите на страната.
„Вярвам, че дори една галерия като казанлъшката има какво интересно да покаже на западноевропейската публика и занапред ще се опитаме да се впишем малко по-адекватно в международния контекст", посочи той. Допълни, че важна цел е и социализирането на фонда и обособяване на пространства, в които публиката да има достъп до екслибриси, графика и фрагменти от иконната сбирка. През следващата година предстои и 130-ата годишнина от рождението на Иван Милев, за която в момента се разработва цялостен проект съвместно с други институции, а идеята е годишнината да има национално покритие. Очаква се да бъде валидирана пощенска марка с образа на художника, както и да бъдат издадени специални броеве на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция и на списание „Проблеми на изкуството“, което е част от споразумението на галерията за научно сътрудничество с Института за изследване на изкуствата.
Д-р Петров посочи, че освен на екипа, дължи връченото му отличие и на много други хора и институции, които спомагат за развитието и за популяризирането на дейността на казанлъшката Художествена галерия. Имаме институционалната подкрепа на Община Казанлък, която седи зад голяма част от инициативите, отбеляза той. Изкуствоведът изказа благодарности и на директора на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ към Министерството на културата Екатерина Джумалиева, както и на хората от екипа на тази институция.
„Не бих могъл да се справя без тяхната методическа, експертна и човешка подкрепа. Едва ли мога да изброя всички хора, които ни помагат, но няма как да не спомена имената на Юлия Градинарска, Десислава Азманова, Десислава Дикова, Мария Тодорова и Валентина Личева – благодаря им за всеотдайността, ангажираността и за всичко, което правят за мен и екипа ми", каза той.
Д-р Петров, който преди месец започна втория си мандат начело на Художествената галерия в Казанлък, изрази надежда екипът му да остане все така мотивиран и да помогне на институцията да заеме мястото, което заслужава.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗