Новини
Български учен в Бостън открива нови възможности за диагностика на рака и Алцхаймер

От природоматематическата гимназия в Добрич до най-престижните научни институции в света – това е пътят на проф. Николай Славов, българския учен, чиито разработки откриват нови перспективи пред медицината в изследването на заболявания като рак, Алцхаймер и Паркинсон, предава bTV.
През последния четвърт век инвестициите в генетиката преобразиха медицината. Разчитането на човешкия геном позволи на учените да открият мутации, причиняващи заболявания, да разработят целенасочени терапии и да променят перспективите пред пациенти с болести, смятани доскоро за нелечими.
Но за да разбираме, предотвратяваме и лекуваме заболяванията с най-сериозно отражение върху обществото, трябва да инвестираме също толкова сериозно в изучаването на белтъците, колкото сме инвестирали в разбирането на гените.
Това е позицията на Николай Славов - българския учен, който с работата си разширява границите на протеомиката, науката за белтъците.
Научен пробив с огромен потенциал
С методите, които разработва в Бостън, проф. Славов дава на науката възможност да измерва хиляди белтъци в една-единствена клетка и да изследва клетъчните механизми, свързани с възникването и развитието на тежки заболявания.
По думите му неправилното нагъване на белтъците може да доведе до образуването на вредни протеинови струпвания. Подобни процеси са в основата на заболявания като болестта „луда крава“, а натрупването на белтъчни агрегати е сред най-добре подкрепените научни хипотези за развитието на Алцхаймер и Паркинсон.
Разработваните от екипа му подходи имат потенциал за приложение при изследването на различни видове рак, възпалителни заболявания и диагностиката на невродегенеративни болести.
Именно върху тази област учените съсредоточават усилията си в момента.
Мнозина смятали, че е невъзможно
Проф. Славов е пионер в разработването на експериментални подходи, позволяващи изследването на белтъците в отделни клетки. Това открива нови възможности пред ранната диагностика на редица заболявания.
Самият той обяснява сложния научен процес чрез сравнението с пъзел.
„Ако белтъчната молекула е пъзелът, ние измерваме точно каква е масата на пъзела, после го чупим на малки парчета и измерваме всяко едно парче и като знаем тяхната маса, как те си съответстват, после можем обратно да го съпоставим и да определим какъв е бил пъзелът.
И ние разработихме нови алгоритми и експериментални схеми, които ни позволиха да увеличим чувствителността на този анализ с няколко десетични порядъка – около сто хиляди пъти. Много хора смятаха, че е невъзможно, и ние допринесохме с методи, за да се направят такива измервания“, казва Славов.
От Добрич до Принстън, Харвард и MIT
Масачузетският технологичен институт, Принстън, Харвард – пътят на Николай Славов до тези емблеми на световната наука започва от природоматематическата гимназия в Добрич и Софийския университет.
Още като гимназист той обичал да чете учебниците по химия и физика на по-голямата си сестра, воден от любопитството си и желанието да научи повече.
Това били години, в които информацията била далеч по-труднодостъпна, а намирането на специализирана научна литература – истинско предизвикателство.
Славов пристига в САЩ заради образованието си, без намерение да остане там. Онова, което открива преди четвърт век обаче, е общество, отворено към чужденците и предлагащо изключително добри условия за научни изследвания.
България остава в сърцето му
Въпреки годините зад океана и международното признание проф. Николай Славов продължава да мисли с топли чувства за родината си. Той е категоричен, че България му е дала много – първите стъпки в образованието, формирането на мирогледа и културата му.
Именно тази основа, признава ученият, има огромно значение за всичко, което прави и днес в САЩ.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗