Международният наказателен съд (МНС) постанови днес, че „единственият разумен извод“ от доказателствата за широко разпространените зверства, извършени от силите за сигурност на Мианма по време на военната кампания през 2017 г., е, че те са имали намерение да унищожат „значителна част“ от малцинството рохингя, предаде Асошиейтед прес. АП отбелязва, че намерението за пълно или частично унищожаване на дадена група е основен елемент при установяването дали извършените престъпления представляват геноцид съгласно международното право. Това заключение беше оповестено по време на тричасово заседание, на което МНС прочете решението си по въпроса дали Мианма е извършила геноцид по време на бруталната военна офанзива срещу рохингите преди близо десетилетие. Насилието принуди стотици хиляди представители на това предимно мюсюлманско малцинство да избягат в съседен Бангладеш. По-рано съдът съобщи, че според събраните доказателства силите на Мианма са убили около 10 000 рохинги. „Съдът установява, че силите за сигурност на Мианма са убили хиляди цивилни рохинги, извършили са широко разпространено сексуално насилие, както и актове на изключително насилие срещу деца, и са нападали бягащи рохинги“, заяви председателят на МНС Юджи Ивасава пред препълнената Голяма зала на правосъдието. Гамбия, африканска държава с преобладаващо мюсюлманско население, започна делото в МНС през 2019 г.  Страната поиска от съда да постанови, че Мианма е нарушила Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., да разпореди прекратяване на всички незаконни действия срещу рохингите и да гарантира, че отговорните за геноцида ще бъдат наказани. Мианма защити военната си кампания, като я определи като легитимна антитерористична операция, която не представлява геноцид. Решението беше постановено в момент, когато МНС разглежда и обвинения в геноцид, свързани с конфликта в Газа и войната в Украйна. „Геноцидите имат сходства по отношение на начина, по който се извършват, затова това решение ще окаже влияние и върху други дела“, заяви Мелани О'Брайън, преподавател по международно право в Университета на Западна Австралия. През август 2017 г. армията на Мианма започна операция в северната част на щата Ракхайн, която определи като кампания за прочистване на района, в отговор на нападение от въоръжена групировка на рохингите. Операцията доведе до обвинения, че силите за сигурност на страната са извършили масови изнасилвания и убийства и са опожарили хиляди домове. Съгласно Конвенцията от 1948 г., за да установи, че е извършен геноцид, съдът трябва да докаже наличието на намерение за унищожаване на рохингите „изцяло или отчасти“. Около 1,2 милиона бежанци рохинги понастоящем живеят в Бангладеш, предимно в пренаселените лагери в окръг Кокс Базар. Те живеят в тежки условия, белязани от опасност от пожари, инфекциозни заболявания и свлачища през мусонния сезон, лоша санитарна инфраструктура и строги ограничения върху възможностите им за работа. Гамбия поиска от съда да разпореди изплащането на обезщетения на рохингите, включително Мианма да им предостави пълно гражданство и право да се завърнат по домовете си. Решенията на МНС са окончателни и правно обвързващи. Дори ако съдът уважи изцяло исканията на Гамбия, той няма механизъм да наложи изпълнението им, освен да докладва за неспазването им на Съвета за сигурност на ООН. Установяването на геноцид би било първият случай, в който МНС постановява подобно решение.  През 2007 г. съдът постанови, че Сърбия е „нарушила задължението си да предотврати геноцид“ във връзка с клането в Сребреница през 1995 г., когато силите на босненските сърби убиха около 8000 предимно мюсюлмански мъже и момчета в босненския град. Съдиите в базирания в Хага Международен съд са били сезирани и с други дела, свързани с обвинения в геноцид. Южна Африка обвини Израел в нарушение на Конвенцията за геноцида по време на военната му офанзива в Газа – твърдение, което Израел категорично отхвърля. Очаква се разглеждането на делото да продължи още години. Украйна също води дело срещу Русия. Малко след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. Киев обвини Москва, че фабрикува твърдения за геноцид в Украйна, за да оправдае нападението. Ясмин Улах, активистка за правата на човека от общността на рохингите, която е избягала от Мианма като малко дете заедно с майка си през 90-те години на миналия век, заяви, че исканията по делото срещу Мианма произтичат от стремежа на нейната общност към признание и достойнство. „Досега просто бяхме оставени в това неопределено положение“, каза тя. „Вече почти десет години рохингите живеят в много, много несигурни условия в Азиатско-тихоокеанския регион.“