Новини
Рак на щитовидната жлеза: 11 предупредителни знака, които не бива да игнорирате

Ракът на щитовидната жлеза често се развива без забележими симптоми в началните стадии. Именно затова заболяването може да остане неоткрито продължително време. Появата на бучка на врата, постоянна промяна в гласа или затруднено преглъщане обаче са признаци, които заслужават внимание.
Добрата новина е, че най-разпространените форми на рак на щитовидната жлеза обикновено имат благоприятна прогноза, особено когато бъдат диагностицирани навреме. Съществуват обаче и агресивни разновидности, при които заболяването прогресира значително по-бързо.
Щитовидната жлеза е малък орган с форма на пеперуда, разположен в предната част на шията, непосредствено под ларинкса. Тя произвежда хормони, които участват в регулирането на обмяната на веществата, телесната температура, сърдечната честота и енергийния баланс.
Злокачествено заболяване възниква, когато определени клетки започнат да се размножават неконтролируемо. Различните видове тумори се отличават по скоростта на растеж, склонността към разпространение и възможностите за лечение.
Кои са ранните симптоми на рак на щитовидната жлеза?
В началото заболяването обикновено не предизвиква болка или други очевидни оплаквания. Понякога първият признак е малък възел, открит случайно при преглед или ехографско изследване.
Важно е да се знае, че повечето възли на щитовидната жлеза са доброкачествени. Според цитирани експертни оценки приблизително 95–96% от тях не са свързани с рак.
Въпреки това има симптоми, които не бива да се пренебрегват:
Бучка или възел в предната част на врата, особено ако размерът му се увеличава бързо.
Уголемени лимфни възли отстрани на шията.
Видимо подуване или увеличаване на обиколката на врата.
Продължителна болка в предната част на шията, която понякога се разпространява към ушите.
Постоянна дрезгавост или необяснима промяна в гласа.
Затруднено преглъщане или усещане за притискане в гърлото.
Проблеми с дишането, когато образуванието притиска околните структури.
Намален апетит.
Необяснима загуба на тегло.
Упорита кашлица без очевидна причина.
По-рядко могат да се наблюдават кашлица с кръв, силна диария или зачервяване на лицето.
Последните два симптома са характерни за част от пациентите с медуларен карцином. При тази форма туморните клетки могат да произвеждат повишени количества калцитонин и други биологично активни вещества.
Наличието на подобни оплаквания не означава непременно рак. Дрезгавостта, кашлицата и подуването на шията могат да бъдат причинени от множество други заболявания.
Нова или увеличаваща се бучка обаче трябва да бъде прегледана от лекар. Същото важи за продължителните промени в гласа и затрудненото преглъщане. При сериозни проблеми с дишането е необходима незабавна медицинска помощ, а кашлицата с кръв изисква своевременна оценка.
Четирите основни вида рак на щитовидната жлеза
Не всички злокачествени образувания на този орган протичат по еднакъв начин. Медицината разграничава четири основни вида.
Папиларен карцином
Това е най-разпространената форма, която представлява приблизително 80% от случаите. Обикновено се развива бавно и често се повлиява успешно от лечението, включително когато са засегнати близките лимфни възли.
Някои негови разновидности обаче могат да протичат по-агресивно.
Фоликуларен карцином
Вторият по честота вид има способността да се разпространява чрез кръвообращението до отдалечени органи, включително белите дробове и костите.
При много пациенти прогнозата е благоприятна, но зависи от стадия и характеристиките на тумора.
Медуларен карцином
Тази форма възниква от специализирани клетки на щитовидната жлеза, известни като С-клетки, и представлява под 5% от случаите.
Медуларният карцином може да се разпространи сравнително рано и не се повлиява от лечение с радиоактивен йод.
Около една четвърт от случаите са свързани с наследствени генетични изменения.
Анапластичен карцином
Това е рядка, но изключително агресивна форма, която представлява приблизително 2% от случаите.
Туморът често нараства бързо и лечението му е трудно. Прогнозата е значително по-неблагоприятна в сравнение с по-разпространените разновидности.
Именно затова видът на карцинома, стадият на заболяването и реакцията към лечението са решаващи за перспективите пред пациента.
Кои хора са изложени на по-висок риск?
Причините за появата на рак на щитовидната жлеза невинаги могат да бъдат установени. Известни са обаче няколко фактора, свързани с повишена вероятност за развитие на заболяването.
Излагане на йонизиращо лъчение
Облъчването, особено през детството, е сред най-добре установените рискови фактори за папиларен карцином.
Значение имат както получената доза, така и възрастта, на която е настъпило излагането.
Това не означава, че пациентите трябва да отказват медицински необходими рентгенови или други образни изследвания. Важно е единствено да се избягва ненужното облъчване.
Наследствена предразположеност
Определени генетични изменения увеличават риска от някои разновидности, особено от медуларен карцином.
При поставяне на такава диагноза специалистът може да препоръча генетично консултиране и изследване на близките роднини.
Пол и възраст
Заболяването се диагностицира по-често при жени, особено между 40 и 59 години.
При мъжете диагнозата по-често се поставя в по-напреднала възраст, включително през шестото и седмото десетилетие от живота.
Наднормено тегло и затлъстяване
Научни изследвания установяват връзка между затлъстяването и повишения риск от определени видове рак на щитовидната жлеза.
Механизмите зад тази зависимост все още не са напълно изяснени.
Прием на йод
Както недостатъчният, така и прекомерният прием на йод се разглеждат като възможни фактори, свързани с някои разновидности на заболяването.
Това не е основание за самостоятелен прием на йодни добавки или за резки промени в хранителния режим без лекарска препоръка.
Наличието на възли, увеличена щитовидна жлеза или възпалителни изменения също може да наложи медицинска оценка, но само по себе си не означава онкологично заболяване.
Как се поставя диагнозата?
При съмнение за рак на щитовидната жлеза лекарят преценява необходимостта от допълнителни изследвания според симптомите, рисковите фактори и установените промени.
Основните диагностични методи включват:
Преглед на шията – оценяват се размерът на щитовидната жлеза, наличието на възли и състоянието на шийните лимфни възли.
Ехография – позволява да се установят размерите и характеристиките на образуванията и да се прецени необходимостта от допълнителни изследвания.
Кръвни изследвания – измерването на TSH и свободен T4 дава информация за функцията на жлезата.
Тънкоиглена аспирационна биопсия – при наличие на показания се взема клетъчен материал от подозрителния възел за микроскопско изследване.
При определени случаи може да са необходими допълнителни образни изследвания, преглед на гласните струни или специфични лабораторни показатели.
При съмнение за медуларен карцином могат да бъдат изследвани калцитонин и карциноембрионен антиген (CEA).
Особено важно е да се подчертае, че нормалните стойности на хормоните на щитовидната жлеза не изключват наличието на рак.
Човек може да има нормални резултати от TSH и свободен T4 и въпреки това да има злокачествено образувание.
Не се препоръчва масов скрининг на всички хора без симптоми или специфични рискови фактори. Причината е, че някои малки тумори растат изключително бавно и никога не биха причинили здравословен проблем, а прекомерните изследвания могат да доведат до ненужни интервенции.
Как се лекува ракът на щитовидната жлеза?
Изборът на лечение зависи от вида на карцинома, размера на тумора, степента на разпространение, генетичните му характеристики и общото състояние на пациента.
Активно наблюдение
При внимателно подбрани пациенти с много малък папиларен карцином и нисък риск може да се приложи активно наблюдение вместо незабавна операция.
Това включва редовни контролни прегледи и образни изследвания. Ако образуванието започне да нараства или се появят други показания, се предприема лечение.
Хирургично лечение
Операцията е един от основните методи.
В зависимост от конкретния случай може да бъде отстранен единият дял на щитовидната жлеза или целият орган.
При засягане на лимфните възли понякога се налага и тяхното хирургично отстраняване.
Терапия с радиоактивен йод
Този метод може да се използва при определени папиларни и фоликуларни карциноми.
Причината е, че някои туморни клетки запазват способността си да натрупват йод.
Лечението обаче не е ефективно при всички разновидности на заболяването.
Хормонална терапия
След пълно отстраняване на щитовидната жлеза обикновено се налага прием на левотироксин, който замества липсващите хормони.
При определени пациенти дозата се регулира така, че да потисне стимулиращото действие на TSH върху останалите тиреоидни клетки.
Това изисква индивидуален подход, тъй като прекомерното потискане на TSH може да има неблагоприятни последици за сърцето и костите.
Таргетна терапия
При някои напреднали или метастатични тумори могат да бъдат използвани лекарства, насочени към конкретни молекулярни механизми.
Изборът зависи от особеностите на тумора и наличието на определени генетични изменения.
Лъчетерапия и химиотерапия
Тези подходи се прилагат в специфични ситуации, включително при агресивни или широко разпространени форми.
Лечебният план се изготвя от мултидисциплинарен медицински екип.
Билковите продукти и алтернативните методи не могат да заместят доказаното онкологично лечение. Някои от тях могат да предизвикат нежелани реакции или взаимодействия с предписаните лекарства.
Има ли хранителен режим, който помага при заболяването?
Към момента няма доказателства, че определена диета може да предотврати или излекува рак на щитовидната жлеза.
Балансираното хранене, умерената физическа активност и поддържането на здравословно тегло обаче могат да подпомогнат общото състояние и възстановяването.
При подготовка за терапия с радиоактивен йод на някои пациенти временно се назначава хранителен режим с ограничено съдържание на йод.
Подобна диета трябва да се спазва само по лекарско предписание.
Изследвания показват също, че подходящата физическа активност и техниките за овладяване на стреса могат да помогнат за намаляване на умората, тревожността и някои други оплаквания по време на възстановяването.
Тези мерки имат поддържаща роля и не заместват медицинската терапия.
Може ли заболяването да бъде предотвратено?
В повечето случаи ракът на щитовидната жлеза не може да бъде предотвратен със сигурност, тъй като много пациенти нямат установими рискови фактори.
Препоръчва се ограничаване на ненужното излагане на йонизиращо лъчение, без да се отказват медицински обосновани изследвания.
Всяка нова или нарастваща бучка на врата трябва да бъде обсъдена с лекар, особено когато е съпроводена с промени в гласа, затруднено преглъщане или други постоянни симптоми.
При фамилна анамнеза за наследствен медуларен карцином или доказана мутация в гена RET може да бъде необходимо генетично консултиране.
При хора с определени наследствени изменения и много висок риск специалистите понякога обсъждат профилактично отстраняване на щитовидната жлеза.
Това е сериозно решение, което се взема индивидуално след подробна медицинска оценка.
Какви усложнения могат да възникнат?
С нарастването си туморът може да притисне или да засегне околните тъкани и органи.
Това може да доведе до затруднено преглъщане, промени в гласа и проблеми с дишането.
При напреднало заболяване усложненията зависят и от това дали ракът се е разпространил в други органи.
Самото лечение също крие определени рискове.
След операция е възможно увреждане на нервите, които участват в контрола на гласа. Може да се наблюдава и понижаване на калция в кръвта, ако бъдат засегнати паращитовидните жлези.
След пълното отстраняване на щитовидната жлеза обикновено е необходима дългосрочна, често пожизнена хормонозаместителна терапия.
При някои пациенти радиоактивният йод може да причини проблеми със слюнчените или слъзните жлези.
Затова проследяването трябва да продължи и след приключване на активното лечение. Рискът от повторна поява на заболяването зависи от вида на карцинома, стадия и постигнатия терапевтичен резултат.
Кога трябва да потърсим лекар?
Повечето бучки на врата не са злокачествени, но появата на ново образувание или увеличаването на вече съществуващо не трябва да се пренебрегва.
Особено внимание заслужават продължителната дрезгавост, необяснимите промени в гласа и затрудненото преглъщане.
Ранното откриване е важно, защото голяма част от случаите на рак на щитовидната жлеза могат да бъдат лекувани успешно.
Навременният преглед позволява да се установи причината за симптомите и при необходимост да се започне подходящо лечение, преди заболяването да е напреднало.
Източник: theepochtimes.com
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗