Конфликтът в Близкия изток ще има дълготрайни последици за световния енергиен сектор и той няма да се върне към състоянието си отпреди кризата, предупреждава Международната агенция за енергията (МАЕ) в годишния си доклад за световните енергийни перспективи.

Изпълнителният директор на агенцията Фатих Бирол посочва, че кризата в Ормузкия проток е създала най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята — по-голяма от петролните шокове през 70-те години. Преди началото на войната, предизвикана от израелско-американските удари срещу Иран, през протока преминаваше една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

Докладът, публикуван по време на климатичната конференция на ООН КОП31 в Анталия, разглежда три сценария за развитието на енергетиката. МАЕ добавя и сценарий за продължителен конфликт и несигурност около доставките, както и вариант със силно ограничен транзит през Ормузкия проток.

Агенцията определя диверсификацията на доставките, по-широкото използване на местни енергийни ресурси и ускорената електрификация като основни мерки за справяне с кризата. В основния сценарий световното търсене на петрол достига пик около 2030 г., а потреблението на природен газ продължава да расте до около 2035 г.

Според прогнозата възобновяемите източници ще осигуряват половината от световното производство на електроенергия до 2035 г., спрямо сегашните 33%. Същевременно търсенето на въглища получава краткосрочен тласък заради кризата, но намалява до 2030 г. във всички разгледани сценарии.

„

Не виждам реалистичен сценарий, при който световният енергиен сектор да се върне към състоянието си отпреди кризата.“

ФАТИХ БИРОЛ · ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА МАЕ

Според оценките на МАЕ първите два сценария водят до затопляне с 2,5–2,9 градуса по Целзий. Само сценарият за въглеродна неутралност допуска ограничаване на дългосрочното затопляне под 1,5 градуса.