Конфликтът в Близкия изток ще има дълготрайни последици за световния енергиен сектор и той няма да се върне към състоянието си отпреди кризата, предупреждава Международната агенция за енергията (МАЕ) в годишния си доклад за световните енергийни перспективи.
Изпълнителният директор на агенцията Фатих Бирол посочва, че кризата в Ормузкия проток е създала най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята — по-голяма от петролните шокове през 70-те години. Преди началото на войната, предизвикана от израелско-американските удари срещу Иран, през протока преминаваше една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.
Докладът, публикуван по време на климатичната конференция на ООН КОП31 в Анталия, разглежда три сценария за развитието на енергетиката. МАЕ добавя и сценарий за продължителен конфликт и несигурност около доставките, както и вариант със силно ограничен транзит през Ормузкия проток.
Агенцията определя диверсификацията на доставките, по-широкото използване на местни енергийни ресурси и ускорената електрификация като основни мерки за справяне с кризата. В основния сценарий световното търсене на петрол достига пик около 2030 г., а потреблението на природен газ продължава да расте до около 2035 г.
Според прогнозата възобновяемите източници ще осигуряват половината от световното производство на електроенергия до 2035 г., спрямо сегашните 33%. Същевременно търсенето на въглища получава краткосрочен тласък заради кризата, но намалява до 2030 г. във всички разгледани сценарии.
„Не виждам реалистичен сценарий, при който световният енергиен сектор да се върне към състоянието си отпреди кризата.“
ФАТИХ БИРОЛ · ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА МАЕ
Според оценките на МАЕ първите два сценария водят до затопляне с 2,5–2,9 градуса по Целзий. Само сценарият за въглеродна неутралност допуска ограничаване на дългосрочното затопляне под 1,5 градуса.
