Хомо еректус (Homo erectus) се е приспособил към среда от гъсти гори в южната част на Китай, предаде АФП, позовавайки се на две проучвания, които опровергават преобладаващата теория за причините за неговото изчезване. Нашият далечен родственик е оцелял в продължение на близо два милиона години -  много по-дълго от Хомо сапиенс (Homo sapiens), който се появява преди 300 000 години и единственият съществуващ днес човешки вид. Тези архаични хора са мигрирали от тревистите савани на Африка, минавайки през Азия и стигайки чак до откритите пространства и редките гори на индонезийския остров Ява, където са открити и най-скорошните фосили, които датират отпреди 108 000 години. Досега учените смятаха, че изчезването им в Азия се дължи на неспособността им да се приспособят, когато заобикалящата ги среда е започнала да се превръща в тропическа дъждовна гора. "Преди нашето изследване преобладаваше схващането, че с изключение на Хомо сапиенс, другите хоминини (общите предшественици на хората и шимпанзетата) в Източна и Югоизточна Азия не са могли да се адаптират към горската среда. Горите в южната част на Китай са представлявали бариера, която е възпрепятствала тяхната миграция. Нашите открития обаче напълно опровергават това схващане", обясни пред медиите Инци Джан, палеонтолог от Китайската академия на науките, по повод публикуването на новите  изследвания в сп. "Нейчър".  Двете изследвания са фокусирани върху  откриването на девет фосилизирани зъба на хоминини в две съседни пещери, които се намират в южната част на Китай - Насиен и Байсиен. Анализът на съдържащите се в тях протеини е  позволил осем от зъбите без съмнение да бъдат приписани на вида Хомо еректус. Деветият зъб засега остава неидентифициран. Използвайки няколко техники, учените са успели да установят, че те датират отпреди между 324 000 и 184 000 години. Досега най-скорошните фосили в Китай, приписвани на Хомо еректус, датираха отпреди около 400 000 години. Този скок напред следователно "запълва тази празнина", отбелязват учените, които в хода на второто изследване са успели да възстановят средата, в която са живели хоминините от Насиен и Байсиен. Общо в двете пещери са открити близо 20 000 зъба от животни - истинско съкровище, вероятно натрупано по онова време от... бодливи свинчета.  "Тези животни имат навика да събират кости и да ги гризат, за да острят резците си. Зъбите, които намираме в пещерите, са това, което те са оставили след себе си", обяснява Инци. На мястото са открити фосили на орангутани, слонове, носорози, а също и на стегодон и мегаловис (два изчезнали вида), характерни за гъстите гори. Изследователите са анализирали въглеродните изотопи в зъбния им емайл, за да намерят улики за начина им на хранене. "Всичко, което ядете, пиете или на което сте изложени в заобикалящата ви среда, навлиза в тялото ви, докато растете, и се отлага на различни места. В зъбите то остава завинаги", обяснява Рено Жоан-Бойо, геоархеолог от университета "Саутърн Крос" в Австралия. Наличието на въглерод показва какви видове растения са били налични по онова време. Въз основа на тази улика учените са стигнали до извода, че това е била изключително гъста тропическа гора, сравнима с Амазонската гора, допълва ученията.        Тъй като зъбите растат като годишни кръгове на дърветата, учените са успели да възстановят и ранните години от живота на тези индивиди. Резултатът се е оказал изненадващ. Анализът на някои изотопи, позволяващи да се определи заобикалящата среда, показва, че тези представители на вида Хомо еректус са се придвижвали на големи разстояния още в детска възраст, мигрирайки от територията на днешен Виетнам на 250 километра от двете пещери. "Хомо еректус е шампион по издръжливост и адаптация към много различни климатични условия. Вероятно е бил много находчив", казва Жоан-Бойо, цитиран от АФП.       "Ние, Хомо сапиенс, сме свикнали да се възприемаме като гъвкав и приспособим вид, който е оцелял благодарение на всичките си изключителни умения. Колкото повече обаче правим подобни задълбочени изследвания, толкова повече започваме да разбираме, че други древни хора са притежавали сходни умения", казва Кира Уестауей, изследователка в университета "Маккуори" в Австралия. "Ако не сме толкова уникални, колкото винаги сме вярвали, тогава каква е била истинската причина за нашето оцеляване? Това повдига повече въпроси, отколкото дава отговори", продължава тя.