Срещата предхожда първия формат САЩ–Русия–Китай на форума АТИС.

Президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин проведоха двустранна среща в китайския технологичен мегаполис Шънджън в четвъртък. Разговорът е продължил около 40 минути, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БГНЕС. Срещата е в кулоарите на форума за Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).

Това е първият им пряк контакт на четири очи след безрезултатните преговори в Анкоридж, Аляска, през август 2025 г. Срещата в Китай идва на фона на интензивни дипломатически усилия около войната в Украйна. Тя се проведе и часове преди първия в историята тристранен формат между лидерите на Вашингтон, Москва и Пекин.

Тонът се промени след Анкоридж

По-рано говорителят на руския президент Дмитрий Песков е дал сигнал, че програмата в Шънджън няма да позволи задълбочени преговори. Той е определил срещата по-скоро като работен контакт. Въпреки това, според описанието на събитието, началото е било в по-топъл тон. Акцентът е бил върху поддържането на прекия канал за комуникация между двете ядрени сили.

В откритата за медиите част Тръмп е заявил пред Путин, че двамата имат добри отношения от много години. Американският президент е изразил очакване от срещата да произлязат положителни резултати.

Двамата лидери са си разменили любезности и предната вечер на галавечеря, организирана от китайския лидер Си Дзинпин. Там са застанали от двете му страни за обща снимка. В материала се посочва и, че Тръмп е изразил удовлетворение от посрещането си на летището в Шънджън, където е бил приветстван лично от Си Дзинпин.

Тристранният формат: Украйна, Иран, изкуствен интелект

Кулминацията на дипломатическата програма на АТИС е тристранната среща между Тръмп, Путин и Си. Това е първият подобен формат между държавните глави на САЩ, Русия и Китай. В дневния ред са включени международната сигурност, конфликтите в Украйна и Иран, развитието на изкуствения интелект и контролът над въоръженията.

В обръщение към делегатите на форума Владимир Путин е определил очаквания тристранен разговор като полезен. Той е призовал държавите от региона да използват по-активно руската логистична инфраструктура.

Ядрен контрол след изтичането на Нов СТАРТ

Един от водещите приоритети за Вашингтон в този формат е темата за ядрените арсенали. Според материала проблемът е станал по-остър, след като през февруари 2026 г. е изтекъл договорът Нов СТАРТ. Това е било последното действащо споразумение между САЩ и Русия за контрол върху стратегическите нападателни оръжия.

Тръмп настоява за нов, модернизиран пакт, който да включва и Китай. Пекин последователно отхвърля подобни искания. Аргументът е, че китайският ядрен арсенал е в пъти по-малък от тези на САЩ и Русия. В текста се посочва, че Вашингтон и Москва разполагат с над 5 000 ядрени бойни глави.

Европа и Киев следят преговорите

Дипломатическата активност в Китай се следи внимателно от Киев и европейските столици. Според информацията американски дипломати водят паралелни разговори с руски и украински представители. Фокусът е върху гаранциите за сигурност след евентуално мирно споразумение и плановете за следвоенно възстановяване.

Москва настоява украинската тема да бъде част от големите геополитически разговори. Според материала Русия отказва временно прекратяване на огъня и търси цялостна сделка.

Германският канцлер Фридрих Мерц е предупредил за риск съдбата на Украйна да се решава без Киев и съюзниците му. Той е призовал Вашингтон да не допуска изненади в разговорите с Кремъл в Китай.

Под натиска на търговски срокове между САЩ и Китай

Срещите в Шънджън се развиват и на фона на търговски напрежения между САЩ и Китай. В материала се посочва, че има противоречия около китайските ограничения за износ на редкоземни елементи и американските забрани за достъп до модерни полупроводници.

Временното търговско примирие между Вашингтон и Пекин изтича и трябва да бъде преразгледано или подновено до януари 2027 г. Според цитирани анализатори среща под час не може да донесе мигновен пробив по ядреното разоръжаване или по войните в Украйна и Иран.

Позиции за технологиите и регулацията

Паралелно с геополитическите теми лидерите са очертали позиции за технологиите. Си Дзинпин е призовал страните от АТИС да задълбочат партньорството в дигиталната икономика и зелената енергия. Тръмп се е обявил против опитите за глобален контрол върху новите технологии. Той е коментирал, че свръхинтелектът изисква наблюдение и внимателно управление, но САЩ се противопоставят на глобалистка регулация.