Омбудсманът Велислава Делчева настоява за по-високи доходи за пенсионерите, реална подкрепа за семействата и гарантиран достъп до здравеопазване при приемането на бюджетите за 2027 г. Тя е изпратила до Народното събрание три становища по проектите на Закона за държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Делчева подкрепя увеличаването на социалните разходи и инвестициите в децата, образованието, младите хора и здравеопазването. Същевременно настоява за допълнителни мерки, които да гарантират, че номиналното увеличение на средствата ще се превърне в реална подкрепа за гражданите.

„Фискалната стабилност и социалната защита не са противоположни цели“, подчертава общественият защитник.

Семейните помощи и доходите на учителите

В становището си по държавния бюджет омбудсманът оценява положително увеличаването на семейните помощи и доходните прагове за получаването им. Според нея обаче предложените размери остават недостатъчни на фона на растящите разходи за отглеждане на деца.

Тя предлага доходите на семействата да се изчисляват въз основа на реално разполагаемите средства след приспадане на данъците и осигуровките. Делчева обръща внимание и на проблема с рязкото отпадане на помощите при минимално превишаване на доходния праг. Според нея трябва да се въведе по-плавен механизъм за намаляване на подкрепата, вместо семействата да губят правото си на помощ заради незначително увеличение на доходите.

Особено критична е оценката ѝ за помощта при отглеждане на близнаци. В проекта е заложено увеличение от едва 0,45 евро за всяко дете.

„Предвиденото увеличение на еднократната помощ за отглеждане на близнаци с едва 0,45 евро за всяко дете не може да се приеме за реално увеличение на държавната подкрепа за тези семейства“, посочва Делчева. Тя настоява за съществено осъвременяване на помощта и периодичното ѝ актуализиране спрямо поскъпването на стоките и услугите.

Омбудсманът оценява положително увеличението на еднократната помощ за ученици от 153,39 на 175 евро за учебната 2027–2028 г., но предупреждава, че трябва да се отчита натрупаната инфлация, а не само прогнозата за следващата година.

В становището си тя поставя и въпроса за възнагражденията на учителите. Предвиденото увеличение със 7,5% на средствата за заплати на педагогическите специалисти трябва да бъде подкрепено с конкретни разчети, които да покажат дали ще бъде изпълнен ангажиментът възнагражденията им да достигнат най-малко 125% от средната брутна работна заплата за страната.

Делчева изразява загриженост и за разширения кръг от изключения от предвидената 5% индексация на заплатите в бюджетните организации. Тя подкрепя механизма за запазване на нетните възнаграждения на държавните служители, но предупреждава, че това не трябва да става за сметка на осигурителния им доход и бъдещите пенсионни права.

Повече средства за детското и психичното здраве

Сред важните приоритети в държавния бюджет омбудсманът откроява инвестициите в детското здравеопазване. Тя оценява положително предвидените допълнителни 50 млн. евро за изграждането на Националната детска болница, но настоява за устойчиво финансиране на всички етапи – строителство, оборудване, въвеждане в експлоатация и съпътстваща инфраструктура. Според нея е необходим ясен график, който да предотврати допълнително забавяне на проекта.

Особено тревожна остава ситуацията с психиатричната помощ. Проверките на омбудсмана като Национален превантивен механизъм в периода 2012–2026 г. показват дългогодишно недофинансиране, недостиг на психиатри и медицински персонал, ниско заплащане и тежки условия на труд.

Затова Делчева настоява бюджетът за 2027 г. и тригодишната прогноза да осигурят дългосрочна държавна политика за психично здраве с конкретни цели, срокове и финансово обезпечаване.

Сред останалите акценти в становището ѝ са по-адекватната подкрепа за децата с увреждания, студентите, докторантите, младите медицински специалисти и безработните.

„В условията на инфлационен натиск и нарастващи разходи за издръжка на домакинствата е особено важно да не се допуска най-уязвимите групи от обществото да понесат непропорционално тежка социална цена за преодоляването на бюджетните дисбаланси“, категорична е Делчева.

Минималната пенсия остава под линията на бедност

По отношение на бюджета на Държавното обществено осигуряване омбудсманът поставя на първо място доходите и жизнения стандарт на възрастните хора.

Предвидената минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст е 374,62 евро, докато линията на бедност е 443 евро. Така разликата между двете суми е 68,38 евро.

Според Делчева минималната пенсия трябва да достигне и дори да надхвърли линията на бедност, за да осигури на възрастните хора не просто средства за оцеляване, а възможност за достоен живот.

„Крайно време е минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да достигне и дори да надхвърли определената за страната линия на бедност, така че да се гарантира на възрастните хора доход, който не само да ги предпазва от бедност и социално изключване, но и да им осигурява възможност за по-достоен живот и посрещане на основните им жизнени потребности“, заявява общественият защитник.

Тя настоява за преизчисляване на пенсиите от 1 януари по средномесечния осигурителен доход за предходната година, с цел намаляване на разликата между старите и новите пенсии. Сред предложенията ѝ са още отпадане на тавана на пенсиите и оценка на ефекта от увеличаването на максималния осигурителен доход върху осигурените лица и бъдещите им пенсионни права.

Омбудсманът подкрепя предвиденото увеличение на обезщетенията за безработица и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Според нея обаче обезщетението за отглеждане на дете трябва да бъде изравнено с минималната работна заплата за 2027 г., за да се превърне в реална демографска мярка в подкрепа на младите семейства.

По отношение на обезщетенията за временна неработоспособност Делчева подкрепя предложените промени, но настоява за ефективен контрол срещу злоупотребите, без да се ограничават правата на добросъвестните осигурени лица.

Критики към финансирането на здравеопазването

В становището си по бюджета на НЗОК омбудсманът предупреждава, че въпреки увеличаването на средствата за здравеопазване достъпът до медицински услуги и качеството им не се подобряват достатъчно. По думите ѝ продължават да нарастват и жалбите на граждани.

Особено сериозен проблем според Делчева е прехвърлянето към НЗОК на разходите за лечение на деца и възрастни в страната и чужбина, както и за помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания. Тя смята, че това са социални ангажименти на държавата, които не трябва да се прехвърлят изцяло върху здравноосигурителните вноски.

„За мен, като омбудсман, най-обезпокоителното в този проектобюджет е абдикирането на държавата от заплащането на лечението на деца и възрастни в страната и чужбина и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания“, посочва Делчева.

Тя предупреждава, че прехвърлянето на тези разходи изцяло към НЗОК вменява на касата неприсъщи социални функции и създава риск при изчерпване на предварително заложените средства да бъде ограничен достъпът до лечение и да бъдат нарушени правата на пациентите и хората с увреждания.

Омбудсманът настоява да бъдат осигурени достатъчно средства за лечение на деца и възрастни, включително в чужбина, както и за медицински изделия, високоспециализирани апарати, лекарства и диетични храни.

Делчева поставя и въпроса за недостатъчното финансиране на личните лекари, ранната диагностика и детското здравеопазване. Тя настоява за по-добър достъп до специалисти и медицински изследвания, както и за достатъчно средства за скъпоструващи консумативи, рехабилитация, продължително лечение и палиативни грижи.

Критики има и към запазването на лимитите за специалисти, медико-диагностични изследвания и болнични дейности. Според омбудсмана те продължават да ограничават достъпа на пациентите до необходимата медицинска помощ.

„Със съжаление обаче констатирам и че това е поредният бюджет, в който се запазва практиката за ограничаване на достъпа на пациентите до специалисти, както и до медико-диагностични изследвания и болнични дейности, чрез въведените лимити (регулативни стандарти), която се налага трайно като подход през годините за регулиране на разходите на НЗОК, но същевременно създава реален риск за правата на здравноосигурените лица“, подчертава тя.

Като положителни стъпки Делчева отчита заплащането на антибиотични и противоинфекциозни лекарства за домашно лечение на деца до 7 години, разширяването на профилактичните прегледи за деца и ученици, както и финансирането на биомаркерната диагностика и секвенирането от следващо поколение в онкологията. Тя настоява тези мерки да бъдат обезпечени с достатъчно средства.

Омбудсманът поставя и въпроса за достойното заплащане на медицинските специалисти, недостига на кадри и неравномерното разпределение на здравните услуги в страната. Според нея трябва да се осигури подкрепа не само за лечебните заведения, но и за аптеките в отдалечените и труднодостъпни райони.

В заключение Велислава Делчева настоява бюджетните решения да се оценяват през реалния им ефект върху хората. Според нея бюджетната дисциплина е необходима, но не трябва да бъде за сметка на социалните права и жизнения стандарт на гражданите.