Новини
Ройтерс: Китай и Русия публикуваха декларацията за мир, подписана на срещата между Тръмп, Си и Путин

Китайският президент Си Дзинпин и колегите му от САЩ и Русия - Доналд Тръмп и Владимир Путин, подписаха днес на безпрецедентната си тристранна среща "декларация за мир", в която потвърждават позицията си, че никога не трябва да се допуска избухването на ядрена война, предаде Ройтерс, като се позова на представители на Пекин и Москва.
Тримата лидери също така обещават да се ангажират с реформирането на ООН, увеличаването на доставките на рафинирани нефтопродукти за всички страни и да защитават имунитета, с който се ползват държавните длъжностни лица пред международните съдилища.
Документът бе публикуван от китайската държавна новинарска агенция Синхуа и от пресцентъра на Кремъл. Никой от тримата президенти не направи изявление непосредствено след края на срещата, а Тръмп вече отпътува за САЩ.
По-рано лидерите на трите най-големи ядрени сили, които седнаха на кръгла маса във вила "Цилин", определиха срещата като историческа. Вилата се намира сред осеяни с дървета хълмове, край езеро в южния китайски град Шънджън.
"Ние наистина пишем историята", обърна се Тръмп към Си и Путин в началото на срещата, преди журналистите да бъдат помолени да напуснат залата. "Отхвърлянето на възможностите за сътрудничество никога не е донесло мир", добави американският лидер.
РАЗЛИЧИЯ ЗА УКРАЙНА, ИРАН И ТЪРГОВСКИ ВЪПРОСИ
След поражението, което Путин претърпя преди броени дни във войната си срещу Украйна – разрушаването на част от стратегически важния Кримски мост, който свързва Крим и Русия – руският лидер заяви, че трите страни имат "множество общи интереси при разрешаването на регионалните конфликти", което очевидно се отнася и до конфликта в Украйна.
За разлика от Тръмп и Путин, Си не направи директна препратка към Украйна, но заяви: "Историята ни учи, че когато големите сили живеят в хармония, в света цари мир. Когато големите сили се сблъскат, светът потъва в хаос".
Трите страни имат дълбоки различия относно Украйна, Иран, ядрените оръжия и търговията, което поражда съмнения около постигането на траен резултат. Тристранният диалог, който се състоя в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), предизвика смут сред по-малките държави, които се опасяват, че интересите им може да не бъдат зачетени.
Преди тристранната среща Си разговаря с Тръмп и Путин поотделно, определяйки и двамата като свои приятели.
Тръмп заяви, че той и Си са твърдо убедени, че трябва да се гарантира свободното преминаване на доставките на петрол през Ормузкия проток, който е блокиран заради войната с Иран. Си не спомена директно Иран в нито едно от изказванията си.
"Китай, Русия и САЩ трябва да продължат да насърчават страните в конфликтите да седнат на масата за преговори и да разрешават споровете си чрез политически и дипломатически средства", посочи Си.
Вила "Дзилин" има дългогодишна история като място за срещи, посветени на чувствителни дипломатически въпроси. В миналото вила "Дзилин" е била посещавана от вече покойния севернокорейски лидер Ким Чен-ир, бащата на Си – Си Джунсюн, и пратеници на Далай Лама.
ФАНФАРИ И ПИЩНОСТ
В интервю за телевизия "Фокс нюз" Тръмп подчерта пищната атмосфера при пристигането си за срещата на върха, която контрастираше с по-голямата сдържаност при посрещането на други лидери, включително Путин. На летището в Шънджън не беше организирана церемония за посрещането на японската министър-председателка Санае Такаичи.
Отношенията между Япония и Китай се влошиха, откакто през 2025 г. Такаичи заяви, че Токио може да разположи свои военни сили, ако Китай предприеме действия срещу Тайван, застрашавайки и територията на Япония.
Такаичи, която в хода на цялата среща на върха на АТИС изглеждаше като изолирана фигура, посочи, че страната ѝ не е променяла позицията си за Тайван от 1972 г.
Япония и Тайван тази седмица съобщиха за нарушаване на въздушното им пространство от руски самолети. Москва демонстрира, че все още може да проявява сила в Азия, въпреки че е ангажирана в Украйна.
Си заяви пред Тръмп относно Тайван, че САЩ трябва да "постъпят правилно" и да избегнат сериозни сътресения в двустранните им отношения.
Китайският лидер посрещна американския си колега на летището, като това бе първият подобен случай, откакто Си встъпи в длъжност като президент. Това бе реципрочен жест към Тръмп, който през септември също дойде лично във военновъздушната база "Андрюс" при пристигането на Си.
Двамата лидери се прегърнаха за кратко.
"Това е велик президент, един от най-великите президенти на Китай, а той никога не е ходил на летището, за да посрещне някого", заяви Тръмп и нарече жеста "победа" както за Китай, така и за САЩ. "И не само това – фанфарите, красотата, пищността, хилядите хора, децата, войниците, всичко", продължи американският президент.
Тръмп пристигна, след като Си и Путин изнесоха остри речи, в които осъдиха западния търговски "протекционизъм" и санкциите.
По време на заседанията на АТИС в четвъртък Си призова за "свободна и отворена" търговия. Западните лидери казват, че моделът на растеж на Китай, който дава предимство на индустриалната мощ пред потребителите, е несправедлив и създава дестабилизиращи глобални търговски дисбаланси.
Путин заяви, че Русия играе ключова роля за продоволствената и енергийната сигурност в Азиатско-тихоокеанския регион. Тръмп, който все още се съвзема от загубата на междинните избори и шпионския скандал с "Енвидиа" (Nvidia), каза пред участниците във форума, че САЩ са тихоокеанска сила от стотици години.
ТЕЖКА ДИСКУСИЯ ЗА ЯДРЕНИТЕ ОРЪЖИЯ
Тръмп настояваше контролът върху ядрените оръжия да бъде централна тема на срещата на върха, въпреки многократните възражения, отправяни от Китай към перспективата да започне преговори с Русия и САЩ, които разполагат с много по-големи ядрени арсенали.
"Не е лесно да се направи — да се откажеш" от ядрените оръжия, каза Тръмп на Си и Путин в началото на срещата им.
Тръмп и Си се срещнаха след удължаването на търговското им примирие този месец, но и на фона на нарастващо напрежение заради съобщения за чипове на "Енвидиа", пренасочвани към Китай през Югоизточна Азия, което повдига въпроси относно ефективността на американските експортни ограничения и бъдещето на китайския достъп до модерни технологии.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗