България е предприела всички възможни мерки за гарантиране на сигурността в Черно море, но не разполага с надеждни средства за постоянно наблюдение на цялото морско пространство. Основният проблем е откриването на нисколетящи дронове и морски безпилотни апарати с малка отразяваща повърхност. Това заяви Румен Радев в коментар пред журналисти.

По думите му всички намерени материали, включително останки от дронове и плавателни съдове, са предоставени на съюзниците и партньорите на България, които разполагат със специализирани технически лаборатории за установяване на произхода им.

„Наистина е жалко, че имаме политици, които изкарват, че нашите съюзници ги е страх да назоват извършителите на атаките. А от своя страна да се водиш от недоказани обвинения не е най-доброто в случая и в никакъв случай не обслужва истината“, коментира Радев.

Той посочи, че България е поискала помощ от съюзниците си, но тя се предоставя периодично. Според него най-голямото предизвикателство е радиолокационното наблюдение на морското пространство, тъй като нисколетящите дронове и морските безпилотни апарати трудно могат да бъдат засечени от наземни радари.

„Ние в момента в щаба с такива средства не разполагаме, разчитаме на съюзници, но тези самолети не летят постоянно, те не се намират постоянно във въздуха. Такива полети се вършат епизодично“, заяви Радев.

Той изброи част от предприетите мерки за засилване на отбраната по Черноморието – концентриране на радари и зенитно-ракетни комплекси в крайбрежната зона, пребазиране на вертолети „Кугър“ и самолети С-27, дежурства на МиГ-29 и периодично патрулиране на F-16. В готовност са и Военноморските сили.

„По отношение на нашите способности и отбранителен капацитет те са мобилизирани напълно. Поискали сме помощ, още веднъж казвам, от нашите съюзници и те ни помагат с това, с което разполагат“, подчерта той.

Радев коментира и въпроса за отговорността при инциденти с дронове в изключителната икономическа зона на България. Според него това са неутрални международни води, като отговорността на страната ни е свързана с аварийното търсене и спасяване.

Той поздрави Военновъздушните и Военноморските сили, граничните служби и всички ангажирани с операциите по спасяване на човешки животи за работата им при тежки условия.

Радев: Забавената доставка на F-16 ограничава възможностите ни

Румен Радев отправи критики към предишното управление за забавянето на доставката на изтребителите F-16. По думите му, ако договорът беше подписан така, че самолетите да пристигнат през 2022 г., а не шест години по-късно, България вероятно щеше да разполага с по-големи възможности за наблюдение.

„Ако г-н Борисов 2019 година беше подписал договора така, че самолетите да дойдат още 22-ра година, а не след шест години – и то в ограничен обем, не всички самолети – ако имахме оперативно подготвени ескадрили с достатъчно на брой подготвени летци, защото и това е проблем, сега може би щяхме да разполагаме с малко по-голяма способност“, заяви Радев.

Той посочи, че през годините е можело да бъдат направени и инвестиции в специализирани самолети за морско патрулиране, като американския „Посейдон“ и френски самолет от този тип.

„Нека все пак си даваме реална представа за какво става въпрос. Вие как виждате на това голямо морско пространство да осигурим непрекъснато наблюдение? Ние нямаме толкова кораби. Как да поставим през 10 км кораб ли?“, попита Радев.

По думите му външната граница на изключителната икономическа зона на България е над 500 километра, а една антидрон система има радиус на действие от около 5 километра.

„Едно е да говориш пожелателно и да искаш, друго е да имаш. И тези, които искат да имаме, да бяха инвестирали през годините, докато бяха на власт, в такива системи, които между другото струват страшно много пари“, заяви той.

Според Радев единственият сигурен начин да бъде премахната реалната заплаха за цивилните кораби в Черно море е прекратяването на войната.

България може да подкрепи хуманитарна помощ за Украйна

По отношение на европейските средства за Украйна и възможността България да откаже участие във финансирането на военна помощ, Радев заяви, че не става дума за заплахи от страна на Брюксел, а за търсене на европейски консенсус.

Той коментира, че предложените 45 милиарда евро представляват заем, а не директна финансова помощ, като въпросът пред България е дали ще може да предостави гаранция за него.

„Но има вече еволюция в тази позиция, аз се радвам, че започва да се мисли по-трезво“, заяви Радев.

По думите му България би могла да участва в европейски механизми за хуманитарна подкрепа, включително за образование, здравеопазване и отопление през зимата.

„И ако ние наистина ще решим да се включим, ние ще държим все пак тази помощ да отива в районите с концентрирано българско население. Ние имаме най-голямата историческа диаспора от всички страни членки на Европейския съюз. Така че ние като правителство, ние като държава сме отговорни за съдбата на нашите сънародници и трябва да помагаме с каквото можем“, посочи той.

Радев коментира и заемите по европейската инициатива SAFE за модернизация на отбраната. Според него дългият гратисен период дава възможност за поемане на допълнителни ангажименти, но България трябва да отчита и реалния си капацитет да подготвя и изпълнява подобни проекти.

„Това са сложни процеси и дори гратисният период да е голям, ние изведнъж не можем да направим такива големи инвестиции в нашите въоръжени сили“, заяви Радев.

„Европа я няма“ на разговорите за сигурността

В коментар за срещата в Китай между световни лидери Радев заяви, че основният извод е отсъствието на Европа от разговорите за бъдещата архитектура на сигурността.

„Нашият най-голям извод от тази среща е, че Европа я няма. И ние трябва много сериозно да се замислим защо Европа я няма там, където е основната тема. Защото е недопустимо да се решава бъдеща архитектура за сигурност на Европа без Европа“, посочи той.

Според Радев причината е в различния подход към конфликта в Украйна и възможностите за постигане на мир.

„Европа е в пространството на пожелателното мислене и ценностите, докато тези, които в момента са в Китай, те са в пространството на прагматизма, на реализма и на интересите“, заяви Радев.

По думите му Европа ще може да стане ефективна част от преговорния процес едва когато подходите се доближат.

„Ако искаме да бъдем част от този процес, да се доближаваме към тяхното пространство и най-сетне да има реализъм в подхода, реализъм в мисленето, а не просто пожелания, които явно реалността отхвърля“, допълни той.

Радев отговори и на въпрос за проверката около началника на НСО генерал Милушев след случая със Соня Колтуклиева. Той заяви, че се очаква окончателният доклад, след което ще разговаря с президента на републиката.