Владимир Путин може да предприеме атака срещу държава членка на НАТО през следващите две години, но не с намерение да започне пълномащабна война с Алианса, а за да провери готовността на съюзниците да се защитят взаимно. Това предупреждава бившият посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол в интервю за БНР.
Според професора по политически науки в Станфордския университет Путин може да използва оставащото време от президентството на Доналд Тръмп, за да подложи на изпитание единството на НАТО. Ако съюзниците не реагират единно, руският президент би могъл да постигне една от основните си цели - да отслаби и в крайна сметка да разруши Алианса.
„Няма да прати танкове в Талин. Би го направил, за да изпита здравината на съюза НАТО. Ще ни разръчка, за да види дали се държим един за друг“, казва Макфол, който обаче е уверен, че Алиансът ще издържи на подобно изпитание.
Според него Путин бърза да предприеме подобни действия, защото вероятно разбира, че след края на мандата на Тръмп Вашингтон може отново да заеме по-твърда позиция спрямо Москва.
Тръмп вкарва Украйна в дневния ред на безпрецедентна среща със Си и Путин
Не НАТО, а демокрацията плаши Путин
Макфол отхвърля тезата, че разширяването на НАТО е основната причина за враждебността на Путин към Запада. Истинският поврат в отношенията според него настъпва с демократичните движения в постсъветското пространство, които руският президент възприема като заплаха за собствената си власт - Революцията на розите в Грузия през 2003 г., Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. и протестите в Русия през 2011 г. срещу манипулирането на изборите например.
А последната капка е Революцията на достойнството в Украйна (Евромайдана) през 2013-2014 г., довела до отстраняването на проруския президент Виктор Янукович.
„Истинският мотив за страха на Путин от Запада не бе разширяването на НАТО, а разширяването на демокрацията“, подчертава Макфол.
Русия планирала кървава баня в Полша, за която да обвини Украйна
Той припомня, че приемането на България, Румъния и още пет държави в НАТО през 2004 г. не предизвиква остра реакция от Москва. Затова и смята, че твърдението, че именно разширяването на Алианса е провокирало руската агресия, е мит, който Путин се опитва да наложи със задна дата.
Според Макфол Западът е допуснал сериозна грешка не толкова в преценката за намеренията на Путин, колкото в липсата на достатъчно решителен отговор на руските действия - вместо да предоставят по-сериозна военна подкрепа на държавите, застрашени от Русия, при няколко последователни администрации Щатите са се опитвали да калибрират реакцията си.
Путин не е бизнесмен, с когото може да се сключи сделка
Бившият посланик критикува подхода на администрацията на Тръмп към Москва и убеждението, че конфликтът може да бъде разрешен чрез бизнес договорености. Според него Путин вече се е превърнал в „неподправен империалист“, който се ръководи от идеологически цели, а не от сметки за икономическа изгода.
Войната в Украйна, казва той, не е подобрила нито сигурността, нито икономическите интереси на Русия, но въпреки това Путин продължава да изпраща огромен брой войници на фронта и да атакува украински градове, опитвайки се да принуди населението да окаже натиск върху Володимир Зеленски за капитулация.
„Путин е човек, който поема рискове“, казва Макфол и предупреждава, че идеологическите му мотиви го правят особено опасен. Тъкмо затова според него не може да се изключи и провокация срещу страна от НАТО.
Путин очаква "голяма потенциална полза" от срещата със Си и Тръмп
Макфол не очаква „Втора Ялта“
Американският политолог отхвърля и сравненията между евентуална среща на Доналд Тръмп, Си Цзинпин и Владимир Путин и Ялтенската конференция от 1945 г., на която победителите във Втората световна война договарят следвоенното устройство на Европа. По думите му подобна аналогия обслужва руската пропаганда, защото представя Путин като лидер на световна сила, равностойна на СССР по времето на Сталин.
Макфол обаче признава, че Тръмп действително мисли в категориите на сферите на влияние - подход опасен както за САЩ, така и за европейската сигурност. Той не очаква евентуална среща между тримата лидери в Шънчжън да доведе до съществени промени в международните отношения.
Същевременно обаче смята, че след президентските избори в САЩ през 2028 г. американската политика спрямо Русия може да се промени съществено. По думите му 80% от американците са негативно настроени към Путин, а мнозинството подкрепя по-голяма помощ за Украйна. Тази нагласа може да доведе до промяна дори при следващ президент републиканец.
ЕК предлага нов заем за Украйна от €45 млрд.
Макфол предупреждава и че враждебността към Запада, насаждана от Путин в Русия в продължение на четвърт век, вероятно ще се запази и след края на управлението му - ще е необходимо много време, за да бъде преодоляна пропагандата, под чието влияние е израснало цяло поколение руснаци.





