Новини
Омбудсманът с остри критики към трите бюджета, поиска повече пари за деца, пенсионери и хора с увреждания

Омбудсманът Велислава Делчева изпрати до Народното събрание три становища по проектите на Закона за държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2027 г.
Тя подкрепя увеличаването на социалните разходи и инвестициите в децата, образованието, младите хора и здравеопазването. Същевременно настоява за допълнителни мерки, които да гарантират, че номиналното увеличение на средствата ще се превърне в реална подкрепа за гражданите. Акцентът е върху покупателната способност на доходите, достъпа до социални помощи и защитата на уязвимите групи.
„Фискалната стабилност и социалната защита не са противоположни цели”, подчертава Делчева.
В становището си по държавния бюджет тя определя като положителна стъпка увеличението на семейните помощи и доходните прагове за тяхното получаване. Според нея обаче предложените размери остават недостатъчни на фона на растящите разходи за отглеждане на деца. Делчева предлага доходът на семействата да се изчислява на база реално разполагаемите средства – след приспадане на данъците и осигуровките.
Омбудсманът поставя и проблема с рязкото отпадане на помощите при минимално превишаване на доходния праг. Предлага да се въведе по-плавен механизъм за намаляване на подкрепата, вместо семействата да губят правото си на помощ заради незначително увеличение на доходите.
Особено критична е оценката ѝ за помощта при отглеждане на близнаци. В бюджета е заложено увеличение от едва 0,45 евро за всяко дете.
Велислава Делчева настоява за съществено осъвременяване на помощта и периодичното ѝ актуализиране според поскъпването на стоките и услугите. Положително оценява увеличението на еднократната помощ за ученици от 153,39 на 175 евро за учебната 2027-2028 г., но предупреждава, че трябва да се отчита натрупаната инфлация, а не само прогнозата за следващата година.
В становището си Делчева поставя и въпроса за доходите на учителите. Предвиденото увеличение със 7,5% на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти трябва да бъде подкрепено с конкретни разчети. Те трябва да покажат дали ще бъде изпълнен ангажиментът учителските възнаграждения да бъдат не по-ниски от 125% от средната брутна работна заплата за страната.
Омбудсманът изразява загриженост и за разширения кръг изключения от предвидената индексация на заплатите с 5% в бюджетните организации. Подкрепя механизма за запазване на нетните възнаграждения на държавните служители, но предупреждава, че това не трябва да става за сметка на осигурителния им доход и бъдещите им пенсионни права.
Посочва, че сред важните приоритети в държавния бюджет са и инвестициите в детското здравеопазване. Делчева оценява положително предвидените допълнителни 50 млн. евро за изграждането на Националната детска болница. Настоява обаче за устойчиво финансиране на всички етапи – строителство, оборудване, въвеждане в експлоатация и съпътстваща инфраструктура. Според нея е необходим ясен график, който да гарантира, че проектът няма да бъде допълнително забавен.
Омбудсманът подчертава, че особено тревожна остава ситуацията с психиатричната помощ. Проверките ѝ като Национален превантивен механизъм през 2012-2026 г. показват дългогодишно недофинансиране, недостиг на психиатри и медицински персонал, ниско заплащане и тежки условия на труд. Затова Делчева настоява бюджетът за 2027 г. и тригодишната прогноза да осигурят дългосрочна държавна политика за психично здраве с конкретни цели, срокове и финансово обезпечаване.
Сред останалите акценти в становището на омбудсмана са по-адекватната подкрепа за децата с увреждания, студентите, докторантите, младите медицински специалисти и безработните. Общественият защитник оценява положително гаранциите за изплащане на социалните помощи независимо от ограниченията върху част от бюджетните разходи. Положително отчита и отпадането на първоначално предвидената забрана за средства за облекло на служителите в бюджетните организации.
„В условията на инфлационен натиск и нарастващи разходи за издръжка на домакинствата е особено важно да не се допуска най-уязвимите групи от обществото да понесат непропорционално тежка социална цена за преодоляването на бюджетните дисбаланси”, категорична е Делчева.
По отношение на бюджета на Държавното обществено осигуряване тя поставя на първо място доходите и жизнения стандарт на възрастните хора. Предвидената минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст е 374,62 евро. Посочва, че при линия на бедност от 443 евро разликата остава 68,38 евро.
Според омбудсмана минималната пенсия трябва да достигне и дори да надхвърли линията на бедност, за да могат възрастните хора да имат доход, който да им позволи не просто да оцеляват, а да живеят достойно.
„Крайно време е минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да достигне и дори да надхвърли определената за страната линия на бедност, така че да се гарантира на възрастните хора доход, който не само да ги предпазва от бедност и социално изключване, но и да им осигурява възможност за по-достоен живот и посрещане на основните им жизнени потребности”, подчертава общественият защитник.
Делчева настоява за преизчисляване на пенсиите от 1 януари по средномесечния осигурителен доход за предходната година. Целта е да се намали разликата между старите и новите пенсии. Сред предложенията ѝ е и отпадане на тавана на пенсиите, както и оценка на ефекта от увеличаването на максималния осигурителен доход върху осигурените лица и бъдещите им пенсионни права.
Омбудсманът обръща внимание и на обезщетенията за безработица и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Тя подкрепя предвиденото им увеличение, но смята, че обезщетението за отглеждане на дете трябва да бъде изравнено с минималната работна заплата за 2027 г. По думите ѝ така то ще бъде реална демографска мярка в подкрепа на младите семейства.
По отношение на обезщетенията за временна неработоспособност Велислава Делчева подкрепя предвидените промени, но настоява за ефективен контрол срещу злоупотребите. Той не трябва да ограничава правата на добросъвестните осигурени лица.
В становището си по бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) омбудсманът предупреждава, че въпреки увеличаването на средствата за здравеопазване достъпът до медицински услуги и качеството им не се подобряват достатъчно. Продължават да нарастват и жалбите на граждани.
За омбудсмана е особено сериозен проблем прехвърлянето към НЗОК на разходите за лечение на деца и възрастни в страната и чужбина, както и за помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания. Според Делчева това са социални ангажименти на държавата, които не бива да се прехвърлят изцяло върху здравноосигурителните вноски.
„За мен, като омбудсман, най-обезпокоителното в този проектобюджет е абдикирането на държавата от заплащането на лечението на деца и възрастни в страната и чужбина и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания (ПСПСМИ), освен за здравнонеосигурените лица. Децата, както и хората с увреждания, са уязвими групи и следва да са под закрила на държавата и обществото.
Намирам, че прехвърлянето на тези разходи изцяло към НЗОК, от вноските на осигурените лица, вменява на НЗОК неприсъщи за нея социални функции, като същевременно създава реален риск при изчерпване на предварително заложените средства да се стигне до преграждане на достъпа и нарушени права на пациенти и на хора с увреждания”, аргументира се общественият защитник.
Омбудсманът настоява да бъдат осигурени достатъчно средства за лечението на деца и възрастни, включително в чужбина. Според нея е необходимо финансиране и за медицинските изделия, високоспециализираните апарати, лекарствата и диетичните храни. Така няма да се допуска пациент да остане без лечение заради изчерпване на предвидения бюджет.
Делчева поставя въпроса и за недостатъчните средства за личните лекари, ранната диагностика и детското здравеопазване. Настоява за по-добър достъп до специалисти и медицински изследвания, както и за достатъчно финансиране на медицинските изделия, скъпоструващите консумативи, рехабилитацията, продължителното лечение и палиативните грижи.
Критична е и към запазването на лимитите за специалисти, медико-диагностични изследвания и болнични дейности. Според нея те продължават да ограничават достъпа на пациентите до необходимата медицинска помощ.
„Със съжаление обаче констатирам и че това е поредният бюджет, в който се запазва практиката за ограничаване на достъпа на пациентите до специалисти, както и до медико-диагностични изследвания и болнични дейности, чрез въведените лимити (регулативни стандарти), която се налага трайно като подход през годините за регулиране на разходите на НЗОК, но същевременно създава реален риск за правата на здравноосигурените лица”, подчертава омбудсманът.
Като положителни стъпки Делчева отчита заплащането на антибиотични и противоинфекциозни лекарства за домашно лечение на деца до 7 години, разширяването на профилактичните прегледи за деца и ученици, както и финансирането на биомаркерната диагностика и секвенирането от следващо поколение в онкологията. Тя настоява тези мерки да бъдат обезпечени с достатъчно средства.
Омбудсманът поставя и въпроса за достойното заплащане на медицинските специалисти, недостига на кадри и неравномерното разпределение на здравните услуги в страната. Според нея трябва да се осигури подкрепа не само за лечебните заведения, но и за аптеките в отдалечените и труднодостъпни райони.
И в трите становища Велислава Делчева настоява бюджетните решения да се оценяват през реалния им ефект върху хората. Според нея бюджетната дисциплина е необходима, но не трябва да бъде за сметка на социалните права и жизнения стандарт на гражданите. Увеличаването на средствата трябва да води до по-добра социална защита, по-достойни доходи и гарантиран достъп до здравеопазване.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗