Изложбата „Една друга красота. Шедьоври на японската керамика“ (Eine andere Schönheit. Meisterwerke japanischer Keramik) представя в Музея за история на изкуството във Виена вековните традиции на японското керамично изкуство и естетиката, която открива красота в несъвършенството, асиметрията и следите, оставени от огъня, а експозицията може да бъде разгледана от 17 ноември 2026 г. до 4 април 2027 г., съобщават от пресслужбата на музея. Основен акцент в изложбата са исторически и съвременни произведения от колекцията на Хайнц Слунеко (Heinz Slunecko), събирана в продължение на повече от три десетилетия. Тя обхваща керамични произведения от XV до XXI век и е сред най-значимите сбирки от японска керамика извън Япония. Експозицията представя естетическа традиция, в която неправилните форми, непълнотата и следите на времето не се възприемат като недостатъци, а като качества, които придават индивидуалност и характер на предметите. Тази концепция е свързана с японското разбиране за красотата, известно като „уаби-саби“ (wabi-sabi), чиито корени се откриват в по-стари традиции на чаената церемония и японската култура. Докато европейските колекционери през XVII и XVIII век, сред които саксонският курфюрст Август Силни и императрица Мария Терезия, са ценели съвършените, полупрозрачни порцеланови изделия, в Япония се утвърждава различно естетическо разбиране. В средите на ценителите на чаената церемония (chanoyu) особено високо са оценявани асиметрията, неравномерните повърхности и промените, настъпили по време на изпичането. Изложбата проследява тези традиции чрез произведения от три от най-известните центрове за производство на японска керамика – Бизен, Хаги и Шигараки. Керамиката от Бизен, в префектура Окаяма, се отличава с преобладаващо неглазирани повърхности, чиито особености се формират от взаимодействието между глината, огъня и пепелта. Изделията от Хаги, в префектура Ямагучи, са характерни с фините пукнатини в глазурата, които могат да се променят с времето и употребата. Керамиката от Шигараки, в префектура Шига, се отличава с едрозърнеста глина и грапави повърхности, в които се открояват кварцови включвания. Представени са и произведения от традиционния център Ига. Особено внимание е отделено на ролята на майсторството и знанията, предавани между поколенията. Работата на японските керамици изисква не само умения за моделиране на глината, но и задълбочено познаване на различните материали, поведението им при високи температури и особеностите на пещите. Майсторството се състои в съчетаването на контрол върху производствения процес с готовността да се приемат непредвидимите резултати от взаимодействието между огъня и материала. Експозицията проследява и влиянието на културния обмен върху развитието на японската керамика. Корейски майстори оказват съществено влияние върху японските керамични центрове от края на XVI век, а през XX век движението за народно изкуство „мингей“ (mingei) допринася за преоткриването и популяризирането на традиционните техники. „Живеем във време, в което изглежда, че всичко може да бъде усъвършенствано. Японската керамика ни напомня, че красотата невинаги трябва да бъде безупречна. Това, което изглежда като случайност, често е резултат от десетилетия опит и изключително майсторство“, отбелязва генералният директор на музейното обединение KHM и куратор на изложбата Джонатан Файн. По думите му именно съчетанието между умение и непредвидимост прави японските керамични произведения толкова въздействащи и актуални. Изложбената концепция е допълнена от сценография на Тило Перкман, която предоставя пространство на всяко произведение, за да бъдат откроени неговата форма, материал и специфични повърхностни характеристики.