Художествена композиция във формата на ятова буква (Ѣ) е поставена пред сградата на Областната администрация в Ловеч. Изработена от камък и цимент, тя е дело на Андриан Йорданов от Луковит, който я е дарил на областния управител, съобщи за БТА Севдалина Величкова, експерт в администрацията.

Йорданов е известен с обществената и дарителската си дейност в сферата на културата и опазването на културното наследство. Той е почетен гражданин на Луковит, предприемач, спелеолог и инструктор по пещерно дело. Занимава се и с изящни и приложни изкуства, като е допринесъл за създаването, възстановяването и благоустрояването на културни, религиозни и художествени обекти в района на Луковит и Карлуково.

Сред инициативите, свързани с неговото име, са възстановяването на скулптурата „Луковитските моми“ и укрепването на скалния скит „Глигора“ край Карлуково.

Идеята за композицията е на областния управител на Ловеч Пламен Христов. Чрез нея се поставя акцент върху необходимостта от съхраняване на историческото и културното значение на кирилицата, както и върху опазването на книжовните традиции и чистотата на българския език.

Ятовата буква (Ѣ), позната и като „двойно е“, е част от историческата българска азбука. До правописната реформа от 1945 г. тя се използва в българския книжовен език, като в зависимост от думата или нейната форма се произнася като „е“ или „я“. Днес знакът напомня за развитието на българския език и за промените в неговия правопис.

„Реших да я направя като символ на това, което сме загубили. Идеята ми дойде интуитивно. Слънцето, което е символ на ятовата буква, е и символ на нещо ново – на ново мислене, разбиране и усещане“, каза Андриан Йорданов. По думите му всяка промяна е свързана с появата на нещо ново, което трябва да бъде предложено и постепенно възприето от хората.

Областният управител Пламен Христов благодари на Йорданов за дарението и за подкрепата му към каузата за опазване на кирилицата. Той подчерта, че символиката на буквата „ят“ насочва вниманието към историческото развитие на българския език и значението на писмената традиция. Според него подобни жестове допринасят за съхраняването на културната памет и за утвърждаването на българската писменост като част от националното наследство.