На около 2,5 милиона светлинни години от Земята астрономи са проследили как умиращ червен гигант поглъща своя по-малък звезден спътник. Събитието, обозначено като AT 2025abao и наречено Бао, е първото, при което учените наблюдават в детайли цялата последователност на подобно звездно сливане – преди, по време и след избухването.
По-голямата звезда е имала маса около седем пъти по-голяма от тази на Слънцето и радиус приблизително 350 пъти по-голям от слънчевия. Тя е била около 18 000 пъти по-ярка от Слънцето. Спътникът е имал маса около 70% от слънчевата.
Сближаването е продължило седем годиниСистемата започнала постепенно да увеличава яркостта си около 2018 г. Астрономите установили, че по-малката звезда е навлязла във външните слоеве на червения гигант. Съпротивлението на газа и праха я забавило и тя започнала да се спираловидно приближава към ядрото му.
Процесът е продължил около седем години и се е развил за по-малко от десет орбити. На 17 октомври 2025 г. системата е избухнала, като яркостта ѝ се е увеличила около сто пъти за по-малко от месец. По-голямата звезда е получила прякора Големият Бао, а спътникът - Малкият Бао.
„Звездните сливания са много трудни за наблюдение в реално време, защото не могат да бъдат предвидени лесно. Забелязахме, че през 2023 г. се случва нещо необичайно, и продължихме да наблюдаваме системата“, казва Вирадж Кара̀мбелкар, водещ автор на изследването и изследовател в Колумбийския университет.
„Джеймс Уеб“ показва какво е останалоРешаващите данни са получени на 24 декември 2025 г. с космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Наблюденията в инфрачервения диапазон са позволили на екипа да проследи праха около системата и да го сравни с компютърни модели.
Според анализа по-малката звезда е достигнала ядрото на червения гигант и се е сляла с него. При избухването са били изхвърлени около 0,1-0,2 слънчеви маси материя. Част от газа се е разширила над и под системата, докато по-стар прах е ограничил движението му в средната област.
Изследването, публикувано в списание Nature, разглежда явлението като пример за еволюция с обща обвивка. При този процес две звезди се оказват в общ слой от газ и прах, което постепенно стеснява орбитата им. Той е важен за разбирането на начина, по който се образуват компактни двойни системи, включително такива, които в бъдеще могат да бъдат източници на гравитационни вълни.
Астрономите очакват новите широкомащабни обзори на небето, включително тези на обсерваториите „Вера Рубин“ и „Нанси Грейс Роман“, да открият още подобни събития. Крайната съдба на остатъка от Бао също ще бъде проследявана, тъй като учените все още изследват как се развива системата след сливането.

