Българите продължават да живеят с близо 6 години по-кратко от средното за Европейския съюз, но с около 3 години по-дълго спрямо жителите на Русия. Това стана ясно по време на националната медицинска конференция по дълголетие с международно участие, организирана от Българската лонджевити асоциация, на която здравният икономист Аркади Шарков и други специалисти коментираха ключовите демографски и здравни тенденции у нас. Между средното за ЕС и показателите в Русия По данни на Националния статистически институт (НСИ) средната очаквана продължителност на предстоящия живот в България е около 75,8–75,9 години, докато средната стойност за Европейския съюз по данни на Евростат е близо 82 години. Така изоставането ни от европейските нива остава около 6 години, а страната ни продължава да бъде на последно място в ЕС по този показател. В същото време погледът извън пределите на Съюза показва друга съпоставка – у нас хората живеят средно с около 2,5 до 3 години по-дълго отколкото в Русия, където общата продължителност на живота е около 73,3–73,7 години. Особено осезаема е разликата при мъжете – в Русия тя е под 68 години, докато в България е около 72,2 години, а при жените и в двете страни стойностите се доближават до 79,5 години. Застаряване и разлики между регионите Според данни на НСИ за 2025 г. около един на всеки четири души у нас е на възраст 65 или повече години. Делът на хората на 65+ години е 24,3% от населението на страната, като според дългосрочните демографски тенденции този дял се очаква да достигне 26,5% през 2050 г. и 30,2% през 2070 г. Официалната статистика на НСИ показва още, че към края на 2025 г. делът на населението в трудоспособна възраст е 58,6%, докато в дискусиите около форума беше посочено и съотношение от около 62-ма души на 100 в работоспособна възраст. Регионалните контрасти в България остават силно изразени. Най-високата стойност се отчита в област София (столица) – 78,2 години, докато най-ниската е в Северозапада – в област Видин, където средната продължителност на живота е 72,7 години. От какво зависи дълголетието Според експертите, участвали във форума на Българската лонджевити асоциация, дълголетието се формира от комбинация от фактори, като ориентировъчно разпределение сочи: Начин на живот и навици (около 40%): хранене, физическа активност, тютюнопушене и употреба на алкохол; Генетика (около 30%): наследствени предразположения; Социални условия (около 15%): доходи, среда на живот и икономически статус; Медицинска помощ и профилактика (около 10%): навременна диагностика, лечение и превенция. Специалистите подчертават, че макар наследствеността и средата да играят съществена роля, ежедневните навици и профилактиката остават сред най-достъпните лостове за подобряване на качеството и продължителността на живота.