Международни хакерски групи са източили над 130 гигабайта вътрешна информация от мрежите на българската администрация в рамките на петгодишна шпионска операция, преди държавата да прекъсне скрития им достъп. Зад мащабния пробив в системата за електронен документооборот най-вероятно стои чужда държава, но обикновените граждани не трябва да се страхуват от директна злоупотреба с личните им данни, коментира експертът по киберсигурност Христиан Даскалов в ефира на NOVA NEWS. Нискотехнологичен пробив и пропуснати сигнали Въпреки огромния обем открадната информация и продължителността на операцията, проникването в държавните мрежи не е резултат от сложен технологичен удар. Според анализа на експерта нападателите са използвали базов метод за компрометиране на служител с високи права за достъп, след което са останали незабелязани в системата с години. „Моята теза е, че става въпрос за нискотехнологична атака. Стандартният начин, по който такъв тип шпионаж се реализира, е да се пробие администратор на дадената система – например през фишинг. Оттам неговите данни и парола за достъп изтичат и той продължава да си ползва акаунта, без да знае, че данните са изтекли, а този, който шпионира, започва да чете и да сваля“, разясни Христиан Даскалов в ефира на телевизията. По думите му статистически на институциите и компаниите по света им отнема средно между шест и осем месеца, за да установят външно проникване. В българския случай обаче шпионажът е продължил цели пет години, тъй като никой не е проверявал системните записи за това кой, кога и откъде влиза в мрежата. Елементарният преглед на тези логове чрез поведенческа сигурност би могъл да засече аномалиите веднага. „В случая никой не е чел тези логове – това е проблемът. Сега имаме внедряване на централизирана система за киберсигурност в държавата и когато започва да се анализира през агенти на различните станции, се хващат тези аномалии“, допълни експертът. Поръчков шпионаж, а не кражба за откуп Христиан Даскалов припомни хронологията на разследването, което стана публично достояние през втората половина на годината. След първия сигнал от страна на институциите е отнело няколко месеца, за да бъде разкрит пълният механизъм на пробива и хакерите да бъдат окончателно изхвърлени от държавната инфраструктура. „Първоначалното обявление от министър Василев беше направено през месец август – че е хванато нещо. Няколко месеца по-късно виждаме механизма на работа – анализирана е атаката и атакуващите са отстранени от достъпа до нашата инфраструктура. Става въпрос за достъп до системата за електронен документооборот на държавата, към която са вързани всички органи на централната изпълнителна власт и немалко общини“, посочи специалистът по киберсигурност. Експертът категорично разграничи тази операция от познатия хактивизъм или финансовото изнудване на бизнеса, при които престъпниците блокират системи за откуп или публикуват откраднатите бази данни в интернет. Продължителното и тихо събиране на документи показва почерка на поръчкова операция. „Със сигурност става въпрос за поръчка, тъй като нито един хакер не събира пет години административна информация с цел да се информира. Моделът сочи именно към държавно спонсорирана атака. Често пъти те работят с криминални групировки, държави плащат на хакери, които не са техни служители, и използват техните услуги“, заяви Христиан Даскалов. Именно заради шпионския профил на атаката гражданите не са изправени пред непосредствен риск от масово разпространение на личните им данни, въпреки че в източените над 130 гигабайта присъства и такава информация. „Със сигурност има тук-таме лични данни. Те могат да бъдат от докладни и разписки, които по същество са конфиденциални и вътрешни, през проекти на решения на различни актове и постановления, до прозаични неща като подготовка на изборни списъци. Но нещата навеждат натам, че целта не е била теч, така че по-скоро гражданите трябва да не се безпокоят активно за ситуацията“, успокои експертът. Пропуски в защитата на общините и пробив в Брюксел Въпреки че новата централизирана система за киберсигурност вече дава резултати и именно тя е помогнала за залавянето на хакерите, нейният обхват остава крайно недостатъчен. Огромна част от местната власт все още работи извън новия защитен периметър, въпреки че е свързана към общия документооборот на държавата. „Притеснението ми тук е, че 50 институции вече са обхванати от централизираната система за киберсигурност, а те са много повече – само общините са над 200 и те също са участници в тази система. Защитата я има, но не е приложена навсякъде“, предупреди Христиан Даскалов. Като доказателство, че нито една администрация не е напълно защитена, той посочи публикация на изданието „Политико“ от същата сутрин за успешен хакерски удар срещу Европейската комисия. Нападателите са използвали инструмент с изкуствен интелект за автоматично търсене на уязвимости и са успели да пробият системата за човешки ресурси и заплати на европейската институция. Проблемите в Брюксел са продължили близо 10 дни и са довели до реален теч на лични данни на служители. За да се ограничат щетите при подобни неизбежни опити за проникване, българските институции трябва да въведат строга вътрешна дисциплина, а не да разчитат единствено на софтуерни решения. „Никой не е застрахован дори с най-добрата технология. Затова най-малкото – трийте старата информация, архивирайте, вземете мерки, които не са само технологични, а организационни. Това е нещо, което се пропуска много често“, обобщи Христиан Даскалов в ефира на NOVA NEWS.