На 11 ноември правителството на Румен Радев нанесе показен удар върху регионалното управление в България, маскирайки го с доза институционално лицемерие. В едно заседание кабинетът ликвидира самостоятелността на областните дирекции за социално подпомагане и на Държавен фонд „Земеделие“, превръщайки ги в гишета и придатъци. И докато подписваше присъдата на регионалната власт в градове като Смолян, същият Министерски съвет одобри споразумение с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за „укрепване на регионалното управление“.

На този фон МРРБ продължава да проповядва децентрализация на официалната си страница. Стратегиите обещават на регионите повече правомощия и ресурси, докато постановленията на МС им ги отнемат. А областният управител Георги Пепеланов не вижда повод за тревога – за него всичко опира до това колко счетоводители ще останат в местните институции.

На сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството има цял раздел, озаглавен „Децентрализация на държавното управление“. Още първият абзац обяснява за какво става дума: прехвърляне на правомощия и ресурси от централната власт към местното самоуправление и регионалните институции. Целта – по-силна роля на местните и регионалните власти при вземането на решения и по-добри публични услуги за местните общности.

Това „на хартия“ е официалната политика на българската държава, оповестена от министерството, което отговаря за регионите.

Само че докато едно министерство обяснява как властта трябва да слезе при хората, министерствата я прибират обратно. Вместо повече правомощия по места – по-малко самостоятелни институции. Вместо решения в областта – подчинение на Пловдив, София или друг голям център. Вместо укрепнали областни структури – териториални звена на изнесени администрации.

Двайсет години стратегии – и пак на старта

Първата дългосрочна Стратегия за децентрализация е приета през 2006 г. и обхваща периода до 2015 г. Втората, за 2016–2025 г., Министерският съвет одобрява на 8 септември 2016 г. Една от четирите ѝ стратегически цели е по-голямо влияние на регионалните институции в координираната политика за регионално развитие.

Десет години по-късно е трудно да се посочи убедителен резултат, който да доказва, че държавните структури в малките областни центрове са станали по-самостоятелни. В градове като Смолян дори се случва обратното: управленските функции се изнизват една по една.

През март 2026 г. Националното сдружение на общините прави равносметка на Стратегията 2016–2025 г. Съветът по децентрализация не е функционирал устойчиво, работната група е прекъснала дейността си, а предвидените годишни доклади за изпълнението не са изготвяни. Първата програма, за 2016–2019 г., е отчетена като частично изпълнена. За 2021–2025 г. е подготвен проект на програма, който дори не е приет, отчита НСОРБ.

Завидна управленска последователност: държавата приема десетгодишна стратегия, оставя я без необходимото изпълнение и надзор, а щом срокът изтече, сяда да пише следващата.

Не всичко е счетоводство

На 3 ноември областният управител на Смолян Георги Пепеланов коментира пред журналисти предстоящото преструктуриране. Институции няма да се закриват, уверява той. Ще се съкращава предимно обща администрация – незаети щатове и служители с право на пенсия.

За РИОСВ и РЗИ той намира довод, който казва повече за разбирането му за реформата:

„Дали РИОСВ – Смолян ще е с трима счетоводители или с един, РЗИ дали ще е с четири или с двама счетоводители или с един, това няма да влоши качеството на обслужване.“

Никой обаче не спори колко счетоводители са нужни на една инспекция и дали има нужда от съкращения. Въпросът е ще има ли Смолян собствена институция, чието ръководство взема решения, разпорежда се с ресурси и отговаря за територията си – или само местен офис на администрация, ръководена от Пловдив.

Контролните функции щели да останат в Смолян. Но контролът е само част от работата на РИОСВ. Останалото са екологичните оценки, инвестиционните предложения, устройствените планове, съгласуванията и административните актове, без които редица инвестиции не могат да тръгнат.

Пепеланов дава за пример НАП и Бюрото по труда – от години подчинени на Пловдив, без това според него да буди напрежение. Но липсата на напрежение и протести не означава, че регионът не е загубил нищо, в случая означава само, че е свикнал да губи.

И ако подчинението на Пловдив е толкова безболезнено, значи ли това, че е все едно дали Смолян има самостоятелни областни дирекции на МВР, на земеделието, на образованието, или и те могат да преминат към Пловдив като социалното подпомагане, РИОСВ, НАП? А ако е все едно – защо държавата изобщо издържа 28 областни администрации и териториални звена?

Проблемът не е в счетоводителите

Около три седмици преди успокоителните думи на областния управител Националното сдружение на общините (НСОРБ) изпраща официално становище до министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова за намерението да се закрият регионални инспекции по околната среда. Документът е от 14 октомври 2026 г. и отразява позициите на общини от различни части на страната. Сдружението възразява, че министерството е посочило предварително седемте центъра и числеността им, без да е показало цялостния териториален и функционален модел на бъдещата система – и предлага тези разпоредби да отпаднат.

По-тежко е второто предупреждение: ако правомощията за произнасяне се струпат в няколко големи центъра, инвестиционните и разрешителните процедури може да се забавят.

НСОРБ отделя специално внимание на планинските области и назовава Смолян – заради сложния релеф, трудния транспорт, защитените територии и нуждата от бърза реакция. Сдружението настоява и за друго: да се разгледат варианти, при които ефективността расте, без броят на самостоятелните инспекции да се намалява предварително.

От Смолян към Пловдив – институция след институция

Първа беше РИОСВ. Смолянската инспекция с нейните 35 щатни бройки е предвидена да стане структура към бъдещия регионален център в Пловдив. Успоредно Министерството на здравеопазването готви превръщането на регионалните здравни инспекции в свои териториални дирекции. Звената остават на място, но губят самостоятелната си правосубектност.

После дойде ред на социалните служби. С постановление от 11 ноември Министерският съвет намали регионалните дирекции за социално подпомагане от 28 на 13. Самостоятелна РДСП – Смолян в новата структура няма. В същата посока тръгна и Държавен фонд „Земеделие“. На 11 ноември правителството прие промени в Устройствения му правилник – Постановление № 255, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 103 от 13 ноември. Двадесет и осемте областни дирекции отстъпват място на териториални звена, подчинени на две главни дирекции.

Диагнозата, която правителството пренебрегва

Още през 2021 г. ОИСР стига до извод, който звучи като диагноза на днешната реформа. Въпреки поредицата от стратегии за децентрализация, България остава силно централизирана държава, а между правителството и общините липсва работещо средно ниво. Областните управители имат сериозни правомощия в Конституцията. Тя им възлага регионалната политика и съгласуването на националните с местните интереси. На практика обаче нямат нито власт, нито хора, нито пари да ги упражняват. Всичките 28 администрации заедно разполагат с около 1 050 служители, средно по 35 на област, а бюджетът им е едва 0,1% от публичните разходи.

Областният управител няма власт и над териториалните звена на министерствата и агенциите, които отговарят само пред своите министерства в София. Самите звена ОИСР определя като „силно разпокъсани“: няма закон за устройството им и всяко министерство си чертае своя карта. Двадесет години това не е поправено главно поради липса на политическа воля, отбелязва още ОИСР. Пет години по-късно правителството тръгва в обратната посока и поръчва на същата организация нов преглед.

България е сред най-централизираните държави в Европа, показват данните на ОИСР. Горната графика сравнява дела на заетите в администрацията на регионално и местно ниво в различни държави през 2017 г. В България той е едва 23,5%, при над 80% в Германия, Швеция, Белгия и Швейцария. Долната графика показва разпределението на служителите в българската администрация през 2011–2019 г. През 2019 г. 72% са в централната администрация, още 4% – в териториални звена на централната власт, 23% – в общинските администрации, и едва под 1% – в областните. За близо десетилетие съотношението почти не се е променило.
Източник: ОИСР, „Децентрализация и регионализация в България“, 2021 г., стр. 107.

Къде всъщност е администрацията

В държавното управление в България работят около 150 000 души, отбелязва ОИСР. Близо три четвърти от тях, 76%, са на централно ниво, много повече, отколкото в страните от ОИСР като Франция, Норвегия, Дания, Полша, Швеция. 23% са служителите в общинските администрации и под 1% – в областните администрации.

Около 6 500 души, 4% от всички държавни служители, работят в близо 190 специализирани териториални звена на министерства и агенции. ОИСР отбелязва, че това разпределение почти не се е променило за десетилетие и е ясно доказателство за силната централизация на държавата.

ОИСР стига до извода, че в България липсва работещо средно ниво между държавата и общините. Препоръката е по-силни области и ред в териториалните звена на министерствата. Точно обратното на това, което прави правителството на Радев – с 28 областни управления на образованието, на земеделието, на вътрешните работи, но 13 на социалното подпомагане, 7 – на околната среда и водите, 5 – на ДАНС и т. н.

Затова при диагнозата, която дава ОИСР – области без власт, региони без администрация, действията на правителството не предлагат лечение, а задълбочават проблема. Вместо да укрепва регионалните институции с правомощия и ресурси, то отнема и малкото им останала самостоятелност.

Смолян: Областен център или гише?

Замисленото преструктуриране на РЗИ и РИОСВ, осакатяването на РДСП и ДФ „Земеделие“, заедно с неясното бъдеще на Спешната помощ, очертават една последователна политика на държавно отстъпление от периферията. За област като Смолян, която само през 2025 г. отбеляза най-жестокия демографски срив в страната със спад на населението от 1,9%, подобна централизация е пагубна.

Затова странно звучи уверението, че проблем няма, щом институциите физически остават в Смолян. Икономиката на областта се крепи на туризъм, горско стопанство, строителство и малки предприятия – все дейности, които минават през съгласувания и разрешителни.

Една реформа може да изчисти дублиращи се функции, да намали администрацията, но когато отнема властта от регионите, тя работи срещу тях. Пепеланов днес обещава, че държавата няма да затвори канцелариите и гишетата в Смолян. Но ако зад тях останат единствено чиновници, които препращат папките към Пловдив и София, това не е реформа в интерес на областта, а бавното й закриване.