Доброволци във Франция обикалят страната, за да събират и дигитализират стари любителски филми, които рискуват да бъдат изхвърлени или забравени, и така съхраняват ценни свидетелства за семейния живот и историята на страната, пише Асошиейтед прес. За 30-годишния Ромен Жименес, учител от Френската Ривиера, преглеждането на старите филмови ленти се превръща във възможност да се срещне с хора и места, за които е слушал от семейството си, но които никога не е познавал лично. С помощта на устройство за преглед на ленти Super 8, предоставено му от доброволците, той бавно превърта ролки, заснети от дядо му през 70-те години на миналия век. На малкия екран оживяват образите на негови близки, сред които и дядо му Габриел, когото никога не е срещал и чието второ име е наследил. Сред записите той открива и изображения на семейна бензиностанция в Антиб, която вече не съществува. На нейно място днес има пекарна. Той снима екрана с телефона си, за да покаже кадрите на майка си и да ѝ припомни щастливите времена. Зад възможността за подобни срещи с миналото стои групата Ofnibus, основана от Стефани Анж, Пиер Бушу и Марго Лестиен. Тримата пътуват из Франция, събират стари любителски филми и видеокасети и ги дигитализират, преди да бъдат изхвърлени или безвъзвратно повредени. Името на групата е игра на думи с френското название на неидентифициран летящ обект. Участниците никога не знаят какво ще открият във филмовите ленти и видеокасетите, които хората им предоставят. Често самите собственици нямат представа какво е заснето на тях. Извадени от гаражи, тавани, шкафове и чекмеджета, записите нерядко са дело на хора, които вече не са между живите. Те остават неописани и неидентифицирани архивни материали, докато Пиер Бушу не ги прекара през филмов скенер или не ги постави във видеоплейър. Колкото повече гледа старите записи, толкова по-силно го впечатлява усещането, че „всичко се променя, но същевременно нищо не се променя“. „Очевидно децата в миналото не са били по-възпитани. Хората са се забавлявали точно толкова, колкото и днес. Има нещо универсално в тези кадри, което вдъхва малко вяра в човечеството“, казва Бушу. Въвеждането на филмовия формат Super 8 на „Кодак“ през 1965 г. прави заснемането на домашни филми достъпно за много повече семейства. Компактните ръчни камери работят с касети, съдържащи 15 метра филм. По-късно видеокасетите също се превръщат в популярен начин за съхраняване на семейни спомени. Днес обаче все по-малко домакинства разполагат с работещи проектори и видеоплейъри, с които могат да гледат старите записи. Така филми, съхранявани с години като семейни съкровища, се превръщат в непотребни вещи за следващите поколения. „В крайна сметка хората ги изхвърлят, защото заемат място, започват да миришат лошо и собствениците им не знаят какво могат да направят с тях“, обяснява Лестиен. Устройствата за прожектиране и възпроизвеждане на видеозаписи, които екипът на Ofnibus пренася из Франция, дават обаче нов живот на забравените семейни филми. В Антиб доброволците са дигитализирали 22 часа видеоматериали за архивиране и са помогнали на дарителите да възстановят връзката си със семейните спомени и история. По техен проект монтажист е подбрал кадри за 30-минутен филм, който е бил показан пред публика от около 50 жители на града. Сред откритите записи има и кадри с френската киноикона Брижит Бардо, която е живяла на Френската Ривиера и е била заснета с кошница рози. Шейсет и пет годишната пенсионирана туристическа агентка Софи Ру-Нантас предоставя 16 филмови ролки, заснети между 30-те и 60-те години на миналия век и забравени в гаража ѝ. На тях тя открива себе си като тригодишно дете на плажа. „Играех точно както играят децата и днес. Правехме пясъчни замъци. Това не се е променило, а плувахме по същия начин“, разказва тя. Четиридесет и една годишният кинезитерапевт Йохан Шабер също преоткрива семейни спомени благодарение на проекта. Една от 28-те видеокасети, които от години събирали прах в кутия, го връща в 90-те години на миналия век и към спомен за семейна игра на „Монополи“. „Това е вълнуващо. И мисля, че е нещо, което трябва да бъде споделено. Жалко е да държиш филмовите ролки вкъщи и просто да ги оставиш в някой шкаф“, казва Шабер. Междувременно съвременният свят произвежда изображения в невиждани досега количества, а само в облачната услуга на „Гугъл“ за снимки потребителите са съхранили над девет трилиона снимки и видеоклипове, отбелязва Асошиейтед прес. Обемът на цифровите данни вече се измерва в зетабайти, а според американската технологична компания „Сиско Системс“ един зетабайт съответства на 250 милиарда DVD диска. На този фон работата на Ofnibus е насочена към един по-различен вид съхраняване на изображенията - спасяването на аналогови записи, които пазят личната история на поколенията и често съдържат свидетелства за отминали времена, недостъпни в други архиви.