Парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията прие с 10 гласа „за“ и девет „против“ бюджета за 2027 г. в частта за Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Приетите средства за в размер от 7 760 300 евро.  Пламен Тодоров, председател на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), каза пред депутатите, че предложеният от мнозинството бюджет за комисията е наполовина на това, което им е необходимо и би стигнал до юли месец. По неговите думи комисията се нуждае от собствена сграда, тъй като в момента в една стая работят по четирима следователи.  По думите му според закона КПК трябва да разкрие още щатни бройки, но към момента за всеки служител на комисията има по един компютър и това са всички, с които разполагат. Ако бъдат назначени още хора, освен, че ще станат по петима в стая, ще трябва и да делят компютри.  Елена Нонева от ПГ на „Прогресивна България“ (ПБ) посочи, че този бюджет не означава, че комисията ще бъде оставена само с тези средства и при нужда ще бъде преразглеждан нейният бюджет.  Комисията има щатна бройка, утвърдена с правила и не зависи изобщо от сградния им фонд. Те трябва да изпълняват всичко, заложено в закона. Предвид това, бюджетът, който им е необходим, е одобрен наполовина. Те ще трябва да назначат хора, чрез които да функционират, каза Рая Назарян от ПГ на ГЕРБ-СДС.  Димитър Найденов от ПГ на „Демократична България“ заяви, че те няма как да подкрепят такъв бюджет.  В отговор на въпрос от народния представител от „Продължаваме промяната“ Велислав Величков в кое перо на бюджета е най-голямата разлика между този, предложен от правителството и искания от КПК, Тодоров посочи, че това е перото за персонал.  Станислав Анастасов от ДПС попита представителите на ПБ дали според тях КПК може да функционира адекватно с такъв бюджет и Николета Тодорова от ПБ му отговори, че винаги държавата отпуска по-малък от искания бюджет и даденото ведомство винаги остава с излишък.  Димо Дренчев от ПГ на „Възраждане“ посочи, че няма как да подкрепят бюджет, за който от комисията казват, че няма да им свърши никаква работа. По добре да ги закриваме отново, защото при това междинно положение като ги питаме след няколко месеца какво става с преписките, те ще кажат, че не знаят, защото нямат заплати и нямат къде да работят, добави той.