България е в беда заради ръста на бюджетните разходи, но не е в катастрофа, смята бившият финансов министър Милен Велчев. По думите му страната все още разполага с възможност да овладее ситуацията, ако бъде ограничено автоматичното нарастване на заплатите и социалните плащания.
„В беда сме, защото ако наистина се подходи безотговорно и се изпълнят всички обещания, които са давани през последните месеци и години, то дефицитът може да излезе извън всякакъв контрол“, заяви Велчев в интервю, цитирано от Blitz. Той предупреди, че най-трудно е връщането към устойчиви публични финанси, след като разходите вече са поети като постоянни ангажименти.
Дефицитът достигна 4% от БВППредварителните данни за изпълнението на бюджета към края на октомври показват дефицит от 5,2 млрд. евро, или 4% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Само за октомври дефицитът по консолидираната фискална програма се е увеличил с 1,2 процентни пункта спрямо септември, когато е бил 2,8% от БВП. Министерството на финансите свързва месечния ръст основно с по-високи капиталови разходи и трансфери.
Към октомври приходите по програмата се очакват на 37,5 млрд. евро, а разходите възлизат на 42,7 млрд. евро. Така разликата между постъпленията и плащанията се разширява въпреки ръста на приходите спрямо същия период на 2025 г.
България е под европейски натискНа 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС установи, че България е в процедура за прекомерен дефицит. Според европейската оценка дефицитът през 2026 г. се очаква да надхвърли референтната граница от 3% от БВП, а ръстът на нетните разходи през 2025 и 2026 г. е над препоръчания темп.
Велчев нееднократно е посочвал, че проблемът е преди всичко в разходната част на бюджета. „Разходите са проблемът на българския бюджет, не събирането на приходи“, заяви той пред bTV. Според него заплатите и социалните плащания са нараснали по-бързо от възможностите на икономиката.
Какво следва за бюджетаФискалният съвет оценява, че за да бъде изпълнена планираната рамка за 2026 г., през ноември и декември трябва да бъдат извършени разходи за 14,1 млрд. евро. Съветът предупреждава, че без еднократните разплащания подлежащият дефицит за годината би бил около 3,9% от БВП.
Проектобюджетът за 2027 г. предвижда дефицит от 3,5% от БВП и увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 5%. Фискалният съвет допуска излизане от процедурата при прекомерен дефицит през 2029 г., но само ако бъдат изпълнени планираните ограничения на разходите. В противен случай дефицитът може да остане над европейския праг.
Дългът продължава да растеСпоред разчетите, одобрени от Министерския съвет, държавният дълг може да достигне 44,3 млрд. евро през 2027 г., което съответства на 31,4% от БВП. В средносрочната прогноза е записано, че дългът може да нарасне до 50,7 млрд. евро през 2028 г. и до 56,7 млрд. евро през 2029 г.
Правителството предвижда постепенно свиване на дефицита до 3,1% от БВП през 2028 г. и до 2,4% през 2029 г. Това трябва да стане чрез ограничаване на ръста на разходите и чрез мерки за увеличаване на приходите.
Фискалният съвет предупреди за опасност от „дългова спирала и лихвен натиск“. В анализа си съветът препоръчва да бъде преразгледан механизмът, по който автоматично се увеличават някои разходи за заплати и пенсии.
Орязване на пенсиите не е заложеноВъпреки обсъждането на разходите по бюджета, в проекта за 2027 г. няма потвърдена мярка за пряко намаляване на пенсиите. Напротив, за пенсиите за трудова дейност е предвидено осъвременяване от 1 юли по швейцарското правило.
Планираното увеличение на средствата за пенсии е 552,6 млн. евро. Това означава, че спорът в момента е не дали вече е взето решение за орязване, а как да бъде ограничен ръстът на публичните разходи, без да се наруши финансовата устойчивост на пенсионната система.
В позицията си Фискалният съвет поставя акцент върху промени в правилата за разходите, а не върху конкретно намаляване на вече отпуснати пенсии. Подобна промяна би изисквала отделно политическо решение и законови изменения.
Бюджетът предстои да бъде гласуванПарламентарната бюджетна комисия прие проекта за държавния бюджет за 2027 г. на първо четене на 17 ноември. Предстои обсъждането му в пленарната зала, както и разглеждането на предложения между първо и второ четене.
Именно в тази процедура могат да бъдат променени параметрите за приходите, разходите, пенсиите и новия дълг. Засега потвърдените числа показват планирано намаляване на дефицита, но и продължаващо нарастване на държавните задължения.
„Опасност от дългова спирала и лихвен натиск“Така Фискалният съвет описва основния риск пред бюджетната политика. Въпросът, поставен и в разговора с Милен Велчев, е дали намаляването на дефицита ще бъде постигнато чрез устойчиво ограничаване на разходите и структурни промени, или чрез ново задлъжняване.
Източници: blitz.bg, btvnovinite.bg, fiscal-council.bg

