България е страна с дълга история в полярните изследвания и има традиционен опит в споделянето на своята инфраструктура с други учени. Този дух на сътрудничество и отвореност е приносът, който България внася в Европейския полярен борд (ЕПБ). Това каза в интервю за БТА изпълнителният секретар на борда Мария Григорату. Българският антарктически институт е домакин на есенната пленарна среща на Европейския полярен борд, която се провежда в Ахелой. „Ръководителят (на Българския антарктически институт - б.а.) проф. Христо Пимпирев винаги е имал визията за споделяне на инфраструктура и отвореност към сътрудничество в Антарктида. Това е изключително важно, тъй като сега България е домакин на първата Балканска полярна конференция и показва, че съседна държава е тук и с готовност не само оказва съдействие, но и адаптира собствената си програма, за да подпомогне това сътрудничество“, посочи Григорату. По думите ѝ сътрудничеството между по-големи държави и страни със среден или по-малък мащаб в рамките на ЕПБ създава платформа, в която всички членове са равнопоставени. „Дори държави, които може да не изглеждат доминиращи на световната научна карта, често демонстрират силни лидерски качества и България е една от тях“, отбеляза Григорату. „Затова сме изключително благодарни на Българския антарктически институт, че отново предложи да бъде домакин на нашата пленарна среща – особено в навечерието на значимо събитие като първата Българска полярна конференция“. Тя обясни, че пленарните срещи на ЕПБ се провеждат два пъти годишно – през пролетта и есента – и събират членовете, за да обсъдят дейности, свързани със стратегията, мисията и визията за укрепване на европейското сътрудничество в областта на полярните науки и създаване на единен, но и многообразен глас на полярните изследвания в Европа. „Европа е континент с голямо разнообразие – в него влизат множество държави с различна история, които споделят както общи черти, така и различия. Ние се стремим да намерим начини за по-нататъшно развитие на полярните науки в Европа, като същевременно запазим нашето многообразие и сътрудничество. Това конкретно пленарно заседание беше особено важно, тъй като на него беше избран нов председател“, подчерта Григорату и допълни, че постът бе предаден от Питър Шолд от Университета в Умео, Швеция, на Хенри Бърджес от Британската антарктическа служба. По време на пленарната среща на ЕПБ в Ахелой членовете на борда обсъдиха няколко основни теми. Освен предаването на ръководството на новия председател бе обсъдено и съхраняването на многообразието в рамките на ЕПБ и как да бъде подготвена организацията за следващата дългосрочна стратегия, която ще стартира от 2028 г. и ще обхване и Международната полярна година през 2032 г. "Разгледахме също как да комуникираме по-ефективно посланията си относно значимостта на полярните региони и полярните науки за човечеството, как да изградим нови, силни партньорства. Освен това получихме актуална информация от нашите членове, особено по отношение на инициативите, свързани с Международната полярна година. Така че можем да започнем подготовката на ЕПБ като организация, за да видим как най-добре да създадем добавена стойност за нашите членове, както и за полярната наука в Европа и по света“, поясни изпълнителният секретар на борда. Програмата на пленарната среща включи и презентации, които представиха работата на „Меркатор Оушън Интернешънъл“, който подписа меморандум за разбирателство с ЕПБ, както и на Европейски проект за морски екосистеми (NECCTON) и Асоциацията на младите полярни изследователи (APECS Bulgaria). „В Европейския полярен борд съществува много зряло ниво на сътрудничество, комуникация и взаимодействие. Освен това нашите членове имат дългогодишен опит в международното сътрудничество – както в рамките на Европа и с европейските държави, така и извън пределите на континента. Всяко предизвикателство се превръща във възможност, а съвместната ни работа протича в много приятелска и отворена атмосфера“, заключи Григорату.