Черно море е много повече от транспортен, енергиен и дигитален коридор. То има стратегическо значение за българската икономика и е пресечна точка на важни геополитически интереси.

Така започна изказването си премиерът Румен Радев на конференцията „Черно море 2026: по-Близкият Изток“, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и Института за изследване на международните отношения (ИИМР), която се проведе на 19 ноември в София.

Конференция на тази тема бе организирана от ИИМР и „Фридрих Еберт“ преди 4 години с почти същите участници и под същото заглавие. Тогава бе констатирано, че има реална опасност региона да се превърне в сфера на военни действия, на съперничество и противопоставяне, които да доведат до изоставане в развитието на черноморските държави. Днес опасенията не просто се потвърдиха, но отидоха отвъд най-песимистичните сценарии, твърдят организаторите.
И още: „България е пряко засегната от военните действия в Черно море и не може да си позволи да бъде пасивен наблюдател на развитието на събитията. Тя лансира своя инициатива за стартиране на дипломатически процес за изработването на рамков механизъм за сигурността на търговското корабоплаване в Черно море.“

Какви са рисковете и последствията от ескалиращото превръщане на Черно море в несигурна зона, какво е бъдещето на Европа на фона на войната на територията на Украйна, какъв е допустимият компромис, който може да се направи, за да бъде постигнат траен мир? Има ли алтернатива на Студената война? Това бяха само част от въпросите, на които конференцията потърси отговори. 

Черно море – от зона на конфликт в зона на споделена сигурност

„Форум с памет“ нарече конференцията премиерът Румен Радев.
Негова ключова теза бе, че ако искаме да реализираме визията си за успешно икономическо и социално развитие на България, трябва да полагаме максимални усилия за превръщането на Черно море от зона на конфликт в зона на споделена сигурност.

 

„Нашето предложение е шестте черноморски държави да обединят усилията си за превръщането на Черно море в зона на споделена сигурност и да постигнат мораториум върху атаките срещу цивилни кораби“, припомни Радев българската позиция, защитавана от правителството и президента Йотова.

Премиерът акцентира и върху стратегическото значение на Черно море за световната търговия, през което преминават значителни количества зърно, торове и енергийни ресурси. Това означава, че  защитата на морските транспортни маршрути е от ключово значение за предотвратяването на нови хуманитарни и продоволствени кризи.

Пожелателно мислене или реализъм?

Румен Радев анализира сигурността в Черно море през призмата на войната в Украйна. По думите му трябва да бъдат положени усилия за регулиране на конфликта, като очерта оптиките, през които той се разглежда: оптиката на пожелателното мислене и идеологиите и оптиката на реализма. 

Радев призна, че войната не просто е предизвикателство към единството в Европейския съюз и НАТО, но и към нашето критично мислене. 

 

Като подчерта, че сигурността в Черноморския регион е пряко обвързана с хода и последствията от войната в Украйна, той направи анализ на нейното развитие, грешките и перспективите.
1. Като първа грешка той посочи факта, че Русия подцени готовността, способността, волята на украинския народ да се съпротивлява.

2. Втора грешка: формулираните от Русия политически цели на военните действия. Радев обобщи: „Русия катастрофира в първия етап на тази война.“ 

 

3. Трета грешка: контранастъплението на Украйна през 2023 година, за което „окуражавахме Украйна“, каза той, визирайки европейските лидери.

Грешките са и от двете страни, подчерта премиерът, като допълни, че Русия и нейната икономика устоя и на санкциите, които й бяха наложени от ЕС.

Новата фаза на войната в Украйна, или кои ще са страните на Студената война?

А от няколко месеца с използването от Русия на реактивните дронове нещата коренно се промениха, обобщи Радев. Оттук той постави серия от въпроси: Колко ще трябва да платим, за да устои Украйна? Какво е мир и какво е поражение? Какво следва след мира? 
А в контекста на срещата между американския президент Доналд Тръмп, китайският Си Дзинпин и руският Владимир Путин в Шънджън, Китай, българският премиер зададе още въпроси: Ако само Европа е в Студена война с Русия, какво ще означава това за нас? Колко ще са разходите ни за отбрана – помня времето на последната Студена война, когато разходите за отбрана бяха повече от 5 на сто от БВП? Кои ще са страните в Студената война? А с въпросите идват и рисковете“, подчерта Радев.

Реален ли е ядреният риск?

Като много съществен той посочи ядреният риск.
„Тревожа се, че на Съветите (б. А. – на Европейския съюз), на които присъствам, за ядрен риск не се говори. А за мен този риск съществува. Русия е голяма ядрена сила“, каза Радев.
Друг риск той вижда в евентуално развитие на кризата, която, преминавайки през различни етапи – военна, политическа, може да стане и екзистенциална.

И още: „Големият риск за мен е Европа да не присъства на масата на преговорите“. По думите на Радев причината за това е, че преговорите се водят в различни пространства. За Европа разговорите трябва да почиват на ценностите, за САЩ и Русия – на прагматизма. „Трябва да убедим САЩ и Русия да влязат в нашето пространство“, смята премиерът. 

Радев открои и необходимостта от мобилизиране на всички дипломатически ресурси за прекратяване на войната в Украйна: „Има два начина за прекратяване на войната – чрез дипломация и преговори, основани на взаимни компромиси, или чрез военна капитулация на една от страните. Вторият сценарий е неприемлив, защото би довел до коренно различна среда за сигурност в Европа и тежки последици за целия континент.“

Той заяви готовността на България да участва в европейските механизми за невоенна помощ за Украйна, като част от заема за Украйна може да е за хуманитарни нужди. И, по думите на Радев, страната ни ще държи тази помощ да отива в областите с българско население. (Припомняме, че на 18 ноември Европейската комисия предложи нов пакет от заеми за Украйна в размер на 45 млрд. Евро, като 20 млрд. евро са предназначени за граждански и бюджетни нужди.)

Връщайки се към темата за сигурността в Черно море, Радев подчерта: „Искаме да превърнем нашето стратегическо, географско положение в стратегическо предимство най-сетне“.
Той отбеляза, че на 8 април ще се проведе срещата на върха на Европейския съюз (ЕС) с държавите от средния коридор (Централна Азия и Кавказ) и с държавите от Залива за Южния коридор.

Материалът Румен Радев: Европа подценява ядрения риск. Кризата може да стане екзистенциална е публикуван за пръв път на Проватон.