„Няма да има латиница“ – така съпредседателят на „Възраждане“ Цончо Ганев коментира законопроекта за българския език в интервю за предаването „Лице в лице“. По думите му проектът цели да ограничи употребата на чужди езици в държавните институции и публичното пространство и да утвърди българския книжовен език в официалните надписи.
На въпрос как ще бъде изписано „Стара планина“, Ганев отговори:
„Ще се изписва на български – „Стара планина“, навсякъде. Няма да има латиница. Ще пишем Министерски съвет на български и няма да пише на никакъв друг език. Ще пише президентството на български език.“
Народното събрание прие законопроекта на първо четене на 4 ноември 2026 г. със 153 гласа „за“. В парламентарната информация като краен срок за предложения между първо и второ четене е посочен 2 декември 2026 г. Това се различава от обобщението в интервюто, където срокът е описан като удължен до максималните три седмици.
Какво предвижда законопроектътВ мотивите към проекта е записано, че той трябва да създаде цялостна правна рамка за държавната езикова политика. Предвижда се употребата на българския книжовен език да бъде уредена в публичната сфера, включително в администрацията, образованието, медиите и електронната комуникация.
Проектът предвижда и създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Според парламентарната информация съветът трябва да има експертно-консултативни функции, да подпомага опазването и развитието на езика и да представя ежегоден доклад за състоянието на езиковата среда. В мотивите е посочено също, че законопроектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика.
Надписите на институциитеГанев заяви, че задължителното използване на българския език трябва да обхване държавните институции и надписите на публични места. Като пример той посочи полицейските автомобили, върху които, според него, българският език трябва да бъде водещ, а не английският.
„Не е нормално на всяка една държавна институция да се разпространяват чужди езици. Не е нормално“, каза съпредседателят на „Възраждане“.
По темата за международните конференции Ганев обясни, че законопроектът не регулира езика, на който се водят международните срещи. Според него в такива случаи могат да бъдат осигурени преводачи или предварително да бъде определен общ работен език.
Ганев призна, че в текста има правописни грешки, но отхвърли твърденията, че проектът предвижда надписи на шльокавица. Той определи езика, православната вяра и семейството като основни фактори за съхраняването на българската идентичност и посочи Франция, Полша, Унгария и Румъния като държави, в които местният език има водещо място в публичната комуникация.
Източници: btvnovinite.bg

