Новини
Културата е най-тежко недофинансираният сектор, но и министерството не бюджетира правилно, каза Александра Стеркова

Важно е Министерството на културата да планира правилно бюджета си, да го подреди по начин, който да работи. Парите за култура дълго време няма да са достатъчни, защото културата е най-тежко недофинансираният сектор. Но е факт и това, че министерството не бюджетира правилно. Проблемът не е в това как е представена общата сума, а в това как са разпределени средствата. Това каза Александра Стеркова, заместник-председател на Комисията по културата и медиите, на заседание по обсъждането на държавния бюджет.
„Всички знаем, че сме в трудна ситуация и бюджетът не може да отразява това, което бихме искали в най-смелите си мечти. И въпреки това считам, че този бюджет дори не се опитва да изпълни функцията си“, посочи Стеркова. По думите ѝ в бюджетната рамка не се вижда промяна, а продължава разпределянето на средства по вече установения модел.
По думите ѝ държавният бюджет е най-политическият документ.
Тя каза, че макар принципът на обвързване на финансирането с реформи да е важен, в сектора на културата не може да се поставя условие средствата да зависят изцяло от предварително осъществени промени. Като пример Стеркова посочи читалищата, особено в малките населени места, които рискуват да затворят, докато се очаква да бъде реализирана реформа.
Според нея възможностите за програмно финансиране и кандидатстване по различни проекти са необходими, но не могат да заместят осигуряването на минималните средства за съществуването на читалищата. „Политики върху затворени врати просто не могат да се правят, а читалищата наистина са най-уязвимите“, каза тя.
Стеркова обърна внимание и на недостига на средства за Националната библиотека. Тя цитира посочената от директора на институцията сума от 175 830 евро, необходима за покриване на стандарта и осигуряване на съответното увеличение на финансирането. По думите ѝ това не е значителен разход на фона на държавния бюджет, но е важен за нормалното функциониране на библиотеката.
По този повод тя повдигна въпроса за възнагражденията и задържането на специалистите по реставрация на документи. Стеркова каза, че реставрацията на хартия е изключително сложна дейност, а специалистите в България са малко. По думите ѝ, ако те напуснат, няма достатъчно подготвени кадри, които да ги заменят. Тя каза, че тези експерти получават възнаграждения под необходимото ниво и биха могли да намерят по-добри условия за работа другаде.
Стеркова отбеляза, че сумата за дигитализационния център към Националната филмотека е малка в сравнение с общия бюджет. Тя припомни, че проектът е финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост, а държавата има задължение да осигури устойчивост на реализираните чрез него проекти.
Тя поиска обяснение и за липсата на финансиране за Дома на ветераните на културата и изкуствата в проектобюджета. Стеркова повдигна и темата за необходимостта от финансиране за сградата на Пловдивската опера. По думите ѝ институцията няма собствен дом от две години, въпреки че има изготвен проект и се очаква единствено осигуряване на средства за реализацията му. Стеркова каза, че се надява Министерството на културата да приоритизира този въпрос, за да може операта да разполага с подходяща сграда.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗