Новини
Смисълът на рисуването е в самото рисуване, както смисълът на живота е в това, че го живеем, каза в Бургас художникът Милко Божков

Петнадесет живописни платна, в които природата е не само образ, но и отправна точка за размисъл за времето, паметта и човешкото присъствие в света представя художникът Милко Божков в новата си самостоятелна изложба в бургаската галерия „Пролет“. Експозицията, открита днес, е разпродадена още преди нейното официално начало, а подредените пейзажи отвеждат към конкретни мигове, запечатани от художника през последните две години. Те носят заглавия, които обозначават точните дни, часове и минути, в които са били заснети първообразите им, разказа Божков за БТА.
За него природата остава ненадминат творец, а работата на художника е по-скоро опит да регистрира и интерпретира видяното, отколкото да се съревновава с нея. „Няма по-голям творец от природата. Колкото и да се мъчим, колкото и да се опитваме да достигнем до нейните тайни, да влезем вътре, да се доближим до нея, не можем да бъдем толкова добри, колкото е самата тя“, каза той.
Затова и заглавията на картините са своеобразна регистрация на мига, в който художникът е срещнал даден пейзаж. Те дават точна представа за времето на тази среща, докато самото изображение е резултат от последвалия опит да бъде пресъздадено видяното през личното му усещане и живописен език. Макар картините да стъпват върху конкретни гледки от мястото, където живее, те не се изчерпват с възпроизвеждането на природата. В тях Божков вплита допълнителни елементи, които нарушават привидно спокойната структура на пейзажа и насочват зрителя към други възможни прочити.
Тези намеси често са под формата на бродерии и детайли, които не принадлежат към заснетата реалност. Те са своеобразен контрапункт на изображението, но и ключ към него. Художникът обаче не настоява да даде еднозначно обяснение за тях, нито винаги може да посочи конкретната причина, поради която е избрал точно определен знак или линия. „Трябва да има връзка между изображението и допълнителните елементи“, обясни Милко Божков. По думите му тези допълнения не са случайни хрумвания, а част от търсенето на друг пласт в картината - нещо, което да изведе зрителя отвъд първоначалното впечатление за красиво поле, трева, дърво или залез.
В тази връзка Божков посочва като ориентир работата на италианския художник Лучо Фонтана, известен с разрезите в платната си, чрез които нарушава повърхността им. Самият той не стига до подобна радикалност, но вижда в бродерията възможност да разчупи структурата на живописното платно и едновременно с това да си напомни да не приема собствената си работа прекалено насериозно. „Има по-сериозни неща – животът, смъртта, децата, майката, родителите и така нататък“, каза художникът.
В този подход той открива и близост с похватите на Алфред Хичкок. Споменава филма „Птиците“, в който напрежението се изгражда не толкова чрез непосредственото действие, колкото чрез неговото очакване и отлагане. Зрителят знае, че нещо ще се случи, но е оставен да преживее самото очакване. По подобен начин допълнителните елементи в картините на Божков могат да подскажат, че зад видимото има и нещо друго, без да го разкриват докрай.
„Тези детайли, които добавям, са някакъв друг ключ към зрителя. Той да потърси нещо, което аз съм се опитал понякога абсолютно подсъзнателно да сложа“, каза Божков. И допълни, че за някои от решенията си не би могъл да даде рационално обяснение: понякога една черта просто трябва да бъде там. Това нежелание да обяснява докрай собствените си произведения е свързано и с разбирането му за мястото на художника спрямо зрителя. За това Божков си спомня думите на своя близък приятел Стоян Цанев, който настоявал, че картината трябва да говори сама за себе си. „Ако не говори, значи този, който я е рисувал, не е изпълнил своите задължения“, цитира думите му той.
„И другият човек, на когото дължа това да бъда колкото се може по-обран в думите, е поетът Борис Христов - с неговото бягство от суетата, заминаването на село - всъщност това е едно оставане със себе си. Той цитираше Лао Дзъ, че когато си сам, светът идва при теб. Няма нужда да ходиш да му се слагаш, да му се натягаш", каза Божков.
Той свързва тази нагласа и с мъдростта, която идва с възрастта, и със стремежа си да бъде колкото се може по-безмълвен. „Това, което мога да правя, го правя. Или ще се хареса, или няма. Или съм го направил, или не съм го направил“, обясни художникът. Според него работата му приключва с рамкирането, а оттам нататък картините поемат своя собствен път.
Предварителната продажба на изложбата става повод за разговор и за отношението между художника, зрителя и колекционера. Божков не приема безусловно практиката произведение да бъде купено, преди да е видяно на живо. Според него така човек избира по-скоро името на автора, отколкото самата картина. За него срещата с произведението трябва да предхожда решението за покупка. Картината трябва да развълнува зрителя така, както мотивът е развълнувал художника, за да се захване да го рисува.
„Ако мен не ме трогне мотивът, безсмислено е да се захващам да го рисувам“, каза той. Същото очаква и от човека, който застава пред готовата работа. Дори когато покупката е свързана с инвестиционни намерения, според Милко Божков същественото остава възможността да изпиташ естетическо удоволствие, да влезеш в картината и да съпреживееш нещо от преживяното от нейния автор. „Това според мен е нормалният начин на отношение между зрител, купувач и художник“, обобщи той.
Художникът не смята, че най-красивите гледки непременно са и най-подходящите за пресъздаване. Понякога природата предлага толкова съвършени образи, че няма нужда те да бъдат пренасяни върху платното. По-скромните, на пръв поглед незначителни гледки могат да крият по-голям потенциал за търсене и интерпретация. В тях художникът понякога открива повече възможности за дълбочина, отколкото в очевидната красота.
Това отношение е свързано и с начина му на живот извън големия град. Божков живее на село и не смята, че е необходимо да бъде непрекъснато въвлечен в общия шум на събитията, за да остане чувствителен към света. Войната в Украйна, конфликтите в други части на света и случващото се в България не са му безразлични, но не са темите, които естествено го отвеждат към живописта. Той прави разграничение между собствената си творческа нагласа и ангажираното изкуство, което може да изразява силна обществена или политическа позиция. Цитира художници като Франсиско Гоя, способни да създават значими произведения именно чрез подобна ангажираност, но не определя това като своя посока. „Не че не ме вълнуват и не че не се ядосвам. Но това са неща от живота, а не неща, които могат да бъдат част от моето рисуване“, каза той.
За сметка на това продължава да търси възможности за експериментиране. Според него художникът не бива да разчита единствено на вече усвоените си похвати и да повтаря постигнатото. Необходимо е да се предизвиква, да открива нови възможности в работата си, но без непременно да се променя радикално. „Аз обичам по някакъв начин да бъда различен, без да се променям, без да се преобръщам на 190 градуса“, каза Божков. Някои от тези експерименти остават само опити, други могат да се превърнат в отправна точка за следваща работа. Не всеки от тях непременно трябва да доведе до завършено произведение. Понякога самото търсене е достатъчно.
В разговора за философията на изкуството Божков отхвърля необходимостта зад всяка картина да стои предварително формулирана дълбока идея. Според него прекаленото философстване понякога отвежда встрани от същинското преживяване. Не е необходимо художникът да се поставя в ролята на Кант, Хегел, Ницше или Фройд, за да постигне дълбочина.„Колкото по-малко философстваш, толкова по-голяма е възможността да бъдеш по-дълбок“, е мнението на твореца.
За въпроса за смисъла на живота художникът признава, че дълго време не е имал отговор. Днес обаче го формулира по прост начин: „Смисълът на живота е това, че го живеем“. Същото разбиране пренася и към работата си: „Смисълът на рисуването е в самото рисуване“. Защото, както обясни, човек прави онова, което може, и живее по начина, който му е присъщ.
Понякога е достатъчен дори кратък миг, за да промени усещането ти за света – например да видиш птиче, което прелита, каза Божков. Такова преживяване може да остане в съзнанието за цяла седмица и да разсее „дивотията“ и „врявата“ на ежедневието. То напомня, че в света има нещо красиво, което не винаги можем да обясним. Именно на тези мигове откликва художникът – като ги забелязва, преживява и претворява в картини.
След откриването на изложбата в галерия „Пролет“, Божков не планира веднага да започне нов цикъл от картини. Според него е необходимо време, в което съзнанието да се освободи от вече завършената работа, преди да се появи нещо ново. „Трябва да мине известно време, да се изчисти съзнанието, да се оттърсиш от това и да започнеш да търсиш“, каза той. Затова и следващата му самостоятелна изложба е планирана чак за есента на 2027 г., а неин домакин ще е Варна.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗