С обща декларация от четири точки, в която не се споменават войните в Украйна и Иран, приключи срещата на лидерите на трите най-големи ядрени сили в света – САЩ, Русия и Китай. Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин седнаха за първи път на една маса в тристранен формат, демонстрирайки готовност за диалог, но без да обявят конкретен пробив по най-важните международни конфликти.
Срещата в китайския град Шънджън продължи около час и половина. След края ѝ беше публикувана обща декларация с четири основни акцента – реформа на ООН за по-ефективен отговор на глобалните предизвикателства, увеличаване на търговията и производството на петрол, въпросът за неприкосновеността на държавните лидери пред Международния наказателен съд и диалог за ограничаване на ядрения риск.
Въпреки липсата на конкретни решения за войните в Украйна и Иран, най-значимите политически послания дойдоха от руския президент Владимир Путин, който единствен говори пред журналисти след срещата.
Той заяви, че Украйна има право да иска гаранции за сигурност, но те не могат да бъдат осигурени за сметка на Русия. Путин призна и необходимостта европейските държави да участват в разговорите за сигурността на континента.
„Ние разбираме, че да обсъждаме темата за сигурността, включително и тази в Европа, без европейците е безсмислено. Един от ключовите компоненти за регулирането – според украинската страна, е гарантирането на тяхната сигурност. И ние сме съгласни. Да се обсъжда сигурността на Европа без Европа е странно, нали. Но ние трябва да сме наясно с какво Европа ще дойде на тези преговори“, заяви руският президент.
По думите му той е поканил европейски представители в Москва, за да чуе позицията им за преговорите за прекратяване на войната.
Путин отказа примирие в Черно море
Едно от най-важните изявления на Путин беше свързано с възможността за локално примирие в Черно море и в енергийния сектор. Руският президент заяви, че Москва няма да приеме подобно споразумение на този етап, като посочи ударите срещу руски танкери и Кримския мост.
„Да, те започнаха да удрят танкерите ни в Черно море. В отговор предприехме ответни действия. И сега отвсякъде чуваме – „нека да спрем, да постигнем споразумение, да има примирие в Черно море или енергийно примирие“. Да ви кажа честно, обсъдих с колегите от Съвета за сигурност възможностите за постигане на някакво споразумение. Но след ударите срещу Кримския мост, няма да има преговори“, заяви Путин.
Руският президент коментира и възможността срещата в Китай да бъде определяна като „Ялта 2.0“. По думите му няма нищо лошо в подобно сравнение, тъй като конференцията в Ялта през 1945 г. е белязала края на нацизма, а сега можело да бъде „фиксирана и победата над неонацизма“.
Си и Тръмп: Диалогът между големите сили е необходим
Президентът на Китай Си Дзинпин определи срещата като възможност трите държави да дадат пример за сътрудничество при решаването на глобалните предизвикателства.
„Като ключови световни сили и постоянни членки на ООН, нашите три държави са длъжни да дават добър пример и да си сътрудничат при решаването на глобалните предизвикателства“, заяви китайският лидер.
Доналд Тръмп също подчерта значението на разговорите между държави, които имат различия.
„Твърде често лидери в миналото са избягвали разговорите с държави, с които са имали разногласия, ние сме на противоположното мнение и сме напълно убедени в това“, посочи американският президент.
Преди тристранната среща Тръмп и Си са разговаряли повече от два часа по теми, свързани с търговията, редкоземните метали и Тайван. Американският президент заяви, че двете страни са се справили много добре с кризата около митата.
Европа – извън масата на големите преговори
Докато тримата лидери разговаряха в Китай, в Берлин се събраха представители на около 40 държави от т.нар. Коалиция на желаещите, заедно с украинския президент Володимир Зеленски.
Оттам Джаред Къшнър, зет и съветник на Доналд Тръмп, заяви, че американският президент е напуснал Китай с нагласата, че мирът в Украйна е постижим.
В същото време отсъствието на европейските държави от тристранната среща отново постави въпроса за ролята им в бъдещите преговори. Путин заяви, че разговорите за европейската сигурност не могат да се водят без участието на Европа, но допълни, че трябва да е ясно с какви предложения ще се включат европейските представители.
Според анализатора Алехандро Рейес от Хонконгския университет срещата е имала за цел да покаже, че Вашингтон, Москва и Пекин могат да влияят върху световния дневен ред и да участват в овладяването на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
„Това обаче ще се окаже много по-трудно. Колкото до Украйна – няма да видим решение без Киев и европейците на масата“, коментира той.
Символика без ясен резултат
Срещата в Шънджън беше определена от участниците като полезна, конструктивна и продуктивна. Тя обаче не доведе до конкретно споразумение за прекратяване на войната в Украйна, за ситуацията в Черно море или за конфликтите в Близкия изток.
Тристранният формат даде възможност на Китай да демонстрира ролята си на световна дипломатическа сила, на САЩ – да поставят акцент върху външнополитическите си приоритети, а на Русия – да участва в разговор на най-високо равнище с Вашингтон и Пекин.
Предстои да стане ясно дали демонстрираната готовност за диалог ще доведе до реални стъпки към мир. Въпросът е и доколко бъдещите преговори ще включват Украйна и европейските държави, чието участие остава ключово за обсъждането на сигурността на континента.
Тръмп и Путин се срещнаха за първи път след разговора си в Аляска през август миналата година. Какви конкретни договорености са постигнати в Китай и дали срещата ще промени отношенията между трите сили, ще стане ясно от следващите им действия.
