Европейските препоръки за кризисни комплекти върнаха темата за гражданската защита у нас, но реалните рискове за страната ни изглеждат съвсем различно от холивудските сценарии

През последните месеци в европейските столици, а покрай тях и в българското публично пространство, се завъртя темата за прословутите „раници за 72 часа“ – комплекти с вода, консерви, батерии, радиоприемник на батерии и аптечка, с които всяко домакинство би трябвало да оцелее три денонощия без ток, вода и работещи магазини. Докато в скандинавските държави, Германия и Полша подобни брошури се раздават официално от правителствата, у нас идеята предизвика типична реакция на две крайности – от паническо купуване на газови котлони и туби с вода до пълно пренебрежение и подигравки.

Истината, както обикновено, е някъде по средата. За да отговорим честно на въпроса трябва ли да се готвим за криза, първо трябва да свалим картите на масата: кой реално може да нападне България, какъв тип заплахи са вероятни на Балканите и какво от съветите за оцеляване има практичен смисъл, а кое е просто търговски маркетинг за уплашени хора.

Кой и защо би нападнал България: Реалните сценарии срещу митовете

Когато в разговорите на маса се спомене „военна атака“, повечето българи си представят танкови колони по границата и фронтални битки в полето. В края на 2026 година подобен класически сухопътен сценарий срещу България е най-малко вероятният. Причината е географска и съюзна: България няма обща сухопътна граница с Русия, заобиколена е от съюзници в НАТО (Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония) и Сърбия, а членството в Алианса остава основният възпиращ фактор срещу директна военна инвазия.

Това обаче не означава, че страната ни е в пълна изолация от рисковете в Черноморския регион и Близкия изток. Реалните опасности, за които военните и експертите по сигурността говорят, са от съвсем различен характер:

  • Черноморски инциденти и отклонени дронове или ракети: Войната в Украйна превърна Черно море в зона на активни бойни действия, плаващи мини и масирани въздушни удари по пристанищата в Одеса и по дунавската инфраструктура, намираща се само на десетки километри от българската граница. Грешка в навигацията, заглушаване на GPS сигнала или отломки от свален безпилотен апарат по Българското Черноморие са напълно реален риск, който вече видяхме на практика.
  • Хибридни и кибератаки срещу инфраструктурата: В съвременните конфликти не е нужно да изстреляш ракета, за да парализираш една държава. Целенасочена кибератака срещу електропреносната мрежа, водоснабдяването, банковата система или телекомуникациите може да остави цели градове без ток, отопление и плащания за дни наред.
  • Природни бедствия и промишлени аварии: Истината, която властите рядко подчертават, е, че раницата за 72 часа е създадена много повече за тежко земетресение, мащабно наводнение, зимна снежна блокада или голяма авария в енергийната система, отколкото за фронтова война.

Големият град или селото: Къде е по-сигурно при криза

Първият въпрос на всеки скептик е логичен: „Добре, имам раница за 72 часа, но като изляза от входа в София, Пловдив или Варна, къде точно отивам?“ В България истинските, поддържани и оборудвани бомбоубежища се броят на пръсти, а повечето мазета в панелните комплекси са наводнени, затрупани с вехтории или без вентилация.

При тежка инфраструктурна криза – например спиране на тока и водата за няколко дни през зимата – големият град се превръща в капан. В 15-етажен блок без електричество спират асансьорите, спират помпите за вода по високите етажи, спира централното парно, а магазините и бензиностанциите затварят, защото касовите апарати и помпите не работят без ток. Опитът на стотици хиляди коли да напуснат столицата едновременно ще блокира изходите за часове.

В този смисъл малкото населено място, къщата на село или вилата извън града дават огромно предимство – там често има печка на дърва, кладенец или водоизточник, двор и възможност за отопление и готвене без централна мрежа. Затова за хората в големите градове основният план при криза без преки бомбардировки е не хаотично бягство по задръстените магистрали, а способност да издържат спокойно в собствения си дом три до пет дни, докато службите възстановят захранването.

Фолио по стъклата и готвене без ток: Кое работи и кое е излишно

Част от съветите, които заливат интернет, звучат екзотично, но зад някои от тях стои чиста физика.

Защитното фолио за прозорци (или облепянето на стъклата на кръст с широко тиксо при директна заплаха от ударна вълна) не спира снаряд, но има една много конкретна цел. При взрив в близост до сграда най-много наранявания сред цивилните не идват от самия взрив, а от хилядите остри стъклени парчета, които хвърчат със скорост на шрапнели навътре в стаята. Специалното защитно фолио задържа счупеното стъкло в рамката и реално спасява от тежки порязвания, но има смисъл само в зони с реална опасност от въздушни удари, а не като ежедневна мярка в мирно време.

Далеч по-практичен за българските условия е въпросът с готвенето и отоплението без електричество. Малък туристически газов котлон с резервни бутилки (съхранявани безопасно на проветриво място, например на терасата), термоси за гореща вода и храни, които не изискват термична обработка, решават проблема с топлата храна при дълга авария на електропреносната мрежа.

Какво всъщност е разумно да има в един български дом

Вместо да превръщаме коридора в военен склад и да живеем в постоянна тревожност, здравият разум подсказва няколко прости, евтини и напълно практични неща, които вършат работа при всяка криза – от земетресение и буря до кибератака срещу енергетиката:

  • Запас от питейна вода и суха храна: Поне по 3 литра вода на човек на ден за три денонощия, плюс храни с дълъг срок на годност, които се ядат без готвене – консерви, ядки, сухари, енергийни барчета и мед.
  • Светлина и връзка със света без интернет: Мощен фенер или челник с резервни батерии, външна батерия (power bank) за телефона, заредена догоре, и малко джобно радио на батерии – защото при срив на мобилните клетки и интернета, ефирното радио остава единственият канал за официални съобщения.
  • Пари в брой на дребни купюри: Когато няма ток и интернет, банкоматите и ПОС терминалите в магазините са просто кутии от пластмаса и метал. Наличието на кеш в евро и дребни банкноти е най-сигурният инструмент в първите часове на всяка криза.
  • Лична аптечка и копия на документи: Лекарствата, които членовете на семейството пият ежедневно (за кръвно налягане, диабет, сърце), обезболяващи, превързочни материали, както и водоустойчив плик с копия на лични карти, нотариални актове и медицински епикризи.

Подготовката не е проява на страх или паника, а на елементарна отговорност. Държавата може да купува скъпи радари и ракети, но в първите часове на всяко голямо бедствие или срив на системите всеки човек разчита първо на собствената си глава и на това, което е сложил в шкафа у дома.

Екип на Novinite24.bg

Материалът Раницата за 72 часа, фолиото по прозорците и големият въпрос: От кого всъщност се пази България и има ли смисъл от паниката за оцеляване е публикуван за пръв път на Новини, които имат значение.