Новини
Невидими реки преминават над България: Учени обясниха какви опасности крият

Невидими реки от водна пара могат да преминават над България, пренасяйки огромни количества влага на стотици и дори хиляди километри. Тези атмосферни явления могат да бъдат свързани с интензивни валежи и наводнения, а проследяването им да помогне за по-ранното предупреждение при опасно време.
В метеорологията те са известни като „атмосферни реки“. Въпреки названието си, не представляват течаща вода в небето, а тесни и продълговати области, в които силни въздушни потоци транспортират големи количества водна пара. Обикновено този пренос е концентриран в долната част на тропосферата.
Темата коментира доц. Гергана Герова от катедра „Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, цитирана от БНР.
„Да, наистина над България текат невидими реки от водна пара“, потвърди тя и обясни, че заедно със студенти от катедрата е работила по дипломна работа, посветена на явлението.
Какво представляват атмосферните реки и откъде идват?
По думите на доц. Герова понятието за атмосферни реки се появява за първи път при изследвания на американски учени, които наблюдават преноса на водна пара от Тихия океан и връзката му с интензивни валежи и наводнения в Калифорния.
Размерите на тези атмосферни структури могат да бъдат внушителни. Типичната им дължина достига приблизително 2000 километра, а ширината им е около 400–500 километра. Различните методи за откриването им обаче използват различни критерии.
Освен размерите, учените отчитат и количеството водна пара, което се пренася. При достигане на определени стойности могат да възникнат условия за опасни метеорологични явления.
„Водна пара в атмосферата се транспортира ежедневно, така че дали в момента над България има такава река от водна пара, аз не мога да кажа, защото това може да се установи след определени изследвания, тъй като има специфични критерии“, уточни доц. Герова.
Откъде достига влагата до България?
Според изследователите основен източник на влага за атмосферните процеси над страната ни е Средиземно море.
При подходяща атмосферна циркулация водната пара може да бъде пренесена от Атлантическия океан през Европа и Средиземноморието до Балканския полуостров. По пътя въздушните потоци могат да поемат допълнителна влага от морската повърхност.
Това обаче не означава, че цялата вода, която пада като дъжд над България при подобни ситуации, произхожда от Атлантическия океан. Атмосферата непрекъснато обменя влага със земната повърхност и околните въздушни маси.
Учените всъщност проследяват организирани коридори на интензивен пренос на водна пара, които при определени условия свързват Атлантика, Средиземноморието и Балканите.
Български учени изследваха процесите за период от 30 години
Биляна Косташки от ДП „Ръководство на въздушното движение“, Митко Хаджиев от Националния институт по метеорология и хидрология и Гергана Герова от Софийския университет са анализирали атмосферния пренос на водна пара над България за периода 1994–2023 г.
Резултатите са публикувани на 23 декември 2025 г. в научното издание Proceedings of the Bulgarian Academy of Sciences.
Според авторите това е първата дългосрочна оценка за България на показателя Integrated Vapour Transport (IVT), който се използва при установяването на атмосферни реки.
Той отчита едновременно количеството водна пара в атмосферата и скоростта, с която вятърът я пренася хоризонтално.
Следователно наличието на много влажен въздух само по себе си не е достатъчно, за да се образува силна атмосферна река. Необходим е и мощен, организиран въздушен поток.
При изследването учените са използвали съвременни метеорологични данни, които позволяват проследяване на атмосферните процеси за продължителни периоди.
„Днес европейските метеорологични центрове разработиха наблюдения за развитието на процесите през последните 100 години. И с тези дълги времеви редици ние вече можем да направим едно много по-точно проследяване на процесите в атмосферата и да ги изследваме“, обясни доц. Герова.
Тя допълни, че подобни данни обхващат цялото земно кълбо и дават възможност за по-подробен анализ на движението на влагата.
Могат ли невидимите реки да предупреждават за наводнения?
Една от най-важните практически ползи от изследването на атмосферните реки е възможността за подобряване на ранното предупреждение при опасни валежи.
Доц. Герова разказа, че при подготовката на дипломната работа екипът е установил, че в Швейцария вече е разработена подобна методология, която се използва в оперативната практика за предупреждение за наводнения.
Това е мотивирало българските изследователи да приложат сходен подход и за страната ни, като направят климатологичен анализ на транспорта на водна пара.
Особено важно е, че според швейцарските специалисти показателят IVT може да се прогнозира по-точно от самите валежи.
„Колегите ни в Швейцария са установили, че IVT се прогнозира много по-точно от валежите например. Това реално може да помогне на службите да вземат съответните превантивни мерки“, посочи доц. Герова.
Проследяването на атмосферните реки би могло да предоставя допълнителна информация за потенциално опасни метеорологични ситуации, преди да се развият интензивни валежи.
Самото наличие на атмосферна река обаче не означава непременно, че ще настъпи наводнение. Значение имат и други фактори, сред които атмосферната циркулация, релефът, продължителността на валежите и състоянието на почвата.
Изследването на българските учени поставя основа за по-задълбочено изучаване на тези процеси и за евентуалното им използване при оценката на риска от екстремни валежи в България.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗