Украинската армия разруши един от автомобилните пролети на Кримския мост през нощта на 17 ноември. При удара е рухнала и арката над плавателния фарватер на Керченския проток, а отломките са блокирали преминаването на плавателни съдове. Железопътната част на съоръжението е повредена, но не е напълно разрушена.

На 19 ноември мостът беше атакуван за трети път в рамките на една седмица. Руското Министерство на транспорта съобщи за временно спиране на влаковото движение, докато специалисти оценяват щетите. По-рано движението по железопътната линия беше възстановено след предишните удари.

Кримският мост е дълъг 19 километра и свързва Кримския полуостров с Краснодарския край. Освен символно значение за руската власт, съоръжението е важен пътен и железопътен маршрут за доставки към полуострова. След повредите част от трафика трябва да бъде пренасочена по сухопътния коридор край Азовско море.

„Нашият отговор ще бъде много по-болезнен, а мостът ще бъде възстановен“, заяви Владимир Путин.

Руският президент определи моста като граждански обект и каза, че след ударите Москва се е отказала от обсъждано частично прекратяване на огъня. Отделно прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че съоръжението ще бъде възстановено и ще стане „още по-добро от преди“.

Защо мостовете трудно се разрушават

Ударът по Кримския мост открои разликата между повреждането на пътно платно и трайното разрушаване на конструкцията. Големите автомобилни и железопътни мостове са проектирани да понасят значителни натоварвания. За да бъдат извадени дългосрочно от строя, обикновено трябва да бъдат поразени опори, арки, въжета или други носещи елементи.

Това е трудна задача дори при използването на високоточни оръжия. Мостът може да бъде защитен от противовъздушна отбрана и средства за радиоелектронна борба, които нарушават навигацията и намаляват точността на ракетите и дроновете. Освен това повредените участъци често могат да бъдат ремонтирани или временно заменени.

Исторически пример е железопътният мост „Пасть дракона“ във Виетнам, срещу който американските военновъздушни сили извършват десетки атаки. Съоръжението е извадено трайно от строя едва през 1972 г. с бомби с лазерно насочване.

Разликата между ударите по Кримския мост и Киев

В същата нощ руската армия е нанесла пореден удар по Северния мост в Киев. В съоръжението са попаднали най-малко три балистични ракети „Искандер-М“. Една от тях е избухнала на няколко метра от мястото, където са закрепени носещите въжета. Мостът е устоял, но пътното платно е повредено и движението на автомобили е спряно.

Според анализа на Meduza руските удари по мостовете през Днепър засега не са постигнали траен ефект. Повредени са основно настилки, докато носещите конструкции са останали непокътнати. За прекъсване на транспортната връзка между западната и източната част на Украйна би било необходимо едновременно и за дълъг период да бъдат извадени от строя голяма част от близо 20-те моста през реката.

Украинската операция срещу Кримския мост е разчитала на масиран залп, който да претовари руската противовъздушна отбрана. Преди основния удар са използвани дронове, вероятно за установяване на слабите места в защитата. Как точно е била организирана връзката между украинските оператори и част от ракетите, остава неясно.

За Русия последиците са едновременно логистични и политически. Военните доставки към Крим могат да бъдат пренасочени по сухопътните маршрути, но те са по-уязвими за украински атаки. За цивилното население на полуострова повредите означават допълнителни ограничения върху транспорта и снабдяването.

Източници: meduza.io