Три деца на възраст 6, 8 и 14 години предприемат изтощително, продължило с месеци пътуване преди около 500 години до високия близо 6300 метра връх Ампато – свещено за инките място високо в Андите. Те никога не се връщат обратно, но причината за преждевременната им смърт не е тежкото изкачване. Десетки други деца и млади жени, изкачили различни върхове в Андите, споделят същата участ. Всички те са били принесени в жертва като част от ритуал, известен като капакоча, практикуван в цялата Империя на инките през XV и XVI век. Поредица от нови научни доказателства обаче показва, че последните мигове на тези жертви са били доста по-странни и разнообразни, отколкото се смяташе досега. Някои от телата им, открити предимно през 90-те години на миналия век на територията на днешните Перу, Чили и Аржентина, са толкова безупречно запазени от студените, сухи и високопланински условия, че изглеждат сякаш просто спят. Това ги прави изключително ценни за учените, макар че какво точно се е случило с тях във физически план все още не е напълно изяснено. Нови проучвания, публикувани през 2026 г. и включващи медицински скенери, съдебномедицински и химични анализи на косите и ноктите на мумиите, добавят непознати детайли към техните истории – разкривайки как са били убити, какви упойващи вещества са им давани и колко дълъг е бил пътят им към смъртта. Антропологът и изследовател на National Geographic Йохан Райнхард, който открива първата замръзнала мумия на връх Ампато през 1995 г. – 14-годишното момиче, известно като Ледената девица или Хуанита, сравнява тези находки с истински капсули на времето. Същата година той намира още две мумифицирани деца на същия връх, а между 1996 и 1999 г. открива общо 15 мумии по върховете на Андите на над 5500 метра височина. По време на експедицията си през 1995 г. Райнхард изкачва северния склон на Ампато – връх, по-висок от Денали и Монблан – за да снима изригването на съседен вулкан. Тогава той и неговият партньор в катеренето Мигел Сарате забелязват вързоп в леден кратер, който изглежда е паднал от ритуална платформа близо до върха. Отдалеч приличал на алпинистка раница, но когато го обърнали и видели лице, подаващо се изпод плата, веднага осъзнали значението на находката. Те свалили изненадващо тежката мумия с магарета и автобус, бързайки да стигнат до най-близкия град с фризер, преди тя да се размрази, като я увили за изолация в собствените си спални шалтета. Деца и млади жени са били принасяни в жертва в цялата империя, просъществувала от XIII век до испанското завоевание през 1572 г., като акт на почит към висшите божества. В смъртта избраните се превръщали в посредници между живите и божественото. Голяма част от знанията ни за този ритуал идват от хрониките на испанските конкистадори, според които за жертвоприношение са избирани само деца с изключителна красота, което се е смятало за огромна чест за семействата им. Инките не са имали писменост, а записите си са водели чрез система от възли върху връв, известна като кипу. Археологът Дагмара Соха от Центъра за изследване на Андите към Варшавския университет обяснява, че липсват директни сведения от очевидци на ритуала, тъй като испанските хроники са писани от втора ръка и много неща в тях може да са разбрани погрешно. Именно затова самите мумии са толкова важни. Избраните деца често са били отвеждани в имперската столица Куско, където участвали в пищни церемонии, преди да тръгнат на дълги процесии към свещените върхове във всички краища на империята. Соха ръководи токсикологичния анализ на проби от коса и нокти на осем детски мумии – седем момичета и едно момче, открити на пет върха в Перу и Аржентина. Изследването потвърждава, че децата са били упоявани с различни вещества месеци и седмици преди смъртта си, вероятно за да се облекчи тежкото изпитание. Във всички осем мумии са открити следи от кокаин, което доказва, че са дъвкали листа от кока – дълбоко вкоренена практика в културата на инките, помагаща срещу височинната болест и умората. Новите технологии позволяват откриването дори на ниски концентрации психоактивни вещества във вековни проби от кератин. В четири от мумиите учените откриват следи от алкохол, най-вероятно царевичната бира чича, давана за притъпяване на сетивата и успокоение. Анализът на косата на 8-годишно момиче, намерено на връх Чусча в Аржентина, показва как нивата на кокаин и алкохол са варирали през последните шест месеца от живота ѝ. Най-интригуващото откритие обаче е наличието на веществото хармин при прочутата Хуанита от Ампато. То се извлича от растения, използвани в халюциногенната напитка аяхуаска, но самостоятелно има антидепресивни свойства. Учените смятат, че целта не е била да предизвикат опасни халюцинации, а да подобрят настроението на децата, тъй като според хрониките е било изключително важно те да отидат при боговете щастливи. Съвсем нови анализи на други останки хвърлят допълнителна светлина върху начина на умъртвяване. Вероника Силва-Пинто, куратор по биоантропология в Националния природонаучен музей на Чили, изследва повторно три мумии, сред които известното „Момче от Ел Пломо“, убито на около 8-9 години на височина 5400 метра, както и две момичета на 9 и 18 години от пустинята Атакама. Дълго време археолозите смятали, че момичетата са били удушени, а момчето е замръзнало до смърт. Новите компютърни томографии обаче опровергават това. Следите по вратовете на момичетата вероятно са от плътното увиване в текстил след смъртта, докато черепът на момчето показва следи от тежък удар с тъп предмет. С помощта на инженери учените установяват, че ударът е нанесен със специфичен боздуган на инките със звездовидна глава. Скенерът показва също, че стомахът на момчето е бил пълен след последна церемониална вечеря, а разширеният хранопровод и петната по дрехите свидетелстват, че то е повърнало непосредствено преди края – вероятно като реакция от фаталния удар по главата. Подобни изследвания върху Хуанита потвърждават травми по черепа, гръдния кош и таза, сочещи насилствена смърт. Интересно изключение е четвърта мумия от Ампато, чиито кости не са в правилна анатомична позиция, а коремната кухина е напълнена с тъкани – знак, че тялото може да е било пренесено и погребано там по-късно, за да се установи връзка с местните божества. Чрез стабилен изотопен анализ на сплетените коси на децата учените проследяват и драматичните промени в диетата им през месеците преди ритуала. Момчето от Ел Пломо е изминало най-дългия път – над 2600 километра в продължение на девет месеца, като местните общности по трасето са посрещали процесията и са гощавали детето и свитата му. Удебелената, втвърдена кожа на ходилата му е необичайно доказателство за този безкраен преход. Анализът на растителни останки край друга изключително добре запазена мумия на 14-годишно момиче от връх Люляйляко (най-високият археологически обект в света на 6739 метра) разкрива и политическите мотиви зад ритуалите. Новото радиовъглеродно датиране на царевични зърна и листа от кока стеснява времевия прозорец на погребението между 1462 и 1507 г. – периодът на управление на владетелите Топа Инка и Уайна Капак, когато империята се разширява на юг. Това подсказва, че жертвоприношението е целяло да затвърди присъствието и властта на инките в региона, а не просто да умилостиви природните стихии. За разлика от жертвите на Ампато и Ел Пломо, децата на Люляйляко нямат следи от насилие и вероятно са починали от измръзване, докато са били дълбоко упоени и в безсъзнание. Историята на ледените мумии обаче далеч не е приключила. Съвременните методи вече позволяват пълно секвениране на генома им, което в следващите месеци ще разкрие още подробности за техния произход и здравословно състояние. Както отбелязва почти 83-годишният днес Йохан Райнхард, една замръзнала мумия никога не спира да дава нова информация.