Докато тълпата е залепена за новините около Кримския мост и обсъжда с кого е спал основателят на Nvidia Дженсен Хуанг, голямата игра на века се играе в Шънджън.
Историята на Хуанг не е просто клюкарска рубрика, а илюстрация на това как Студената война е навлязла в гореща технологична фаза. Дългогодишният изпълнителен директор на Nvidia беше принуден да подаде оставка след скандал, свързан с връзката му с китайка, заподозряна, че работи за китайските разузнавателни служби. Това беше повод САЩ да въведат строги разпоредби, забраняващи достъпа на Китай до съвременни чипове, дори чрез чуждестранни центрове за данни, а самата Nvidia официално обяви пълно спиране на доставките на ускорители H200 за Китай. Вашингтон нанася удар в сърцето на 21-ви век – развитието на изкуствения интелект – – това е опит да забави Пекин на всяка цена
На този фон Си Дзинпин и Владимир Путин организираха майсторски клас по геополитика в Шънджън преди пристигането на Доналд Тръмп. Те демонстративно се уединиха за повече от два часа, преди да се срещнат с американеца. Си нарече Путин „скъп приятел“, напомни му, че това е над 50-ата им среща от 2013 г. насам и повтори формулата: отношенията между двете страни са „несъкрушими като планина, въпреки всички несгоди в света“. Путин отговори в същия дух: работим „гръб в гръб“. Отново „гръб в гръб“. Тоест, не лакът до лакът, сякаш плевим царевица, не „лице в лице“ (преговори или дуел) или „рамо до рамо“ (напредване в унисон)…
Позицията „гръб в гръб“ означава абсолютно доверие пред лицето на външен натиск от всички страни. Това е всичко.
И не е просто протокол. Това е официалният запис на това, за което всички водещи теоретици и практици на англосаксонската геополитика предупреждават от повече от век.
Кошмарът на морските държави се сбъдва
Основният закон на класическата геополитика е формулиран още през 1904 г. от британския философ Халфорд Макиндер, автор на Теорията за Хартленд:
Обединението на континенталните сили на Евразия (предимно Русия и Германия или Китай) им осигурява неизчерпаеми сухопътни ресурси и затваря достъпа на морските сили до вътрешността на континента, което неизбежно погребва хегемонията на Англия и Съединените щати.
През 40-те години на миналия век американецът Никълъс Спикман доразвива тази аксиома:
Вашингтон трябва на всяка цена да предотврати консолидирането на Евразия под контрола на съюзническите центрове на силата.
Цялата външна политика на САЩ през 20-ти век е изградена върху предотвратяването на сбъдването на този кошмар:
Ричард Никсън (1967, Външни работи):
„Не можем да си позволим да оставим Китай завинаги извън семейството на народите, да подхранваме фантазиите му, да таим омраза и да заплашваме съседите му.“ Тогава САЩ отваря врати за инвестиции и технологии към Пекин, отделяйки го от СССР. През 90-те години на миналия век Никсън предупреждава още, че унижаването на Русия и едновременното оказване на натиск върху Китай неизбежно ще ги тласне в прегръдка. Но никой не го послуша.
Джордж Кенън, автор на „Студената война“ (1997, The New York Times):
„Разширяването на НАТО ще бъде най-фаталната грешка на американската политика след ерата на Студената война.“ Защото ще създаде съюз между два континентални гиганта: Русия и Китай.
Збигнев Бжежински (1997, The Grand Chessboard):
„Потенциално най-опасният сценарий би бил създаването на „антихегемонистична“ коалиция, обединена не от идеология, а от взаимно подсилващо се недоволство… коалиция от Китай, Русия и евентуално Иран.“
Хенри Кисинджър (2023, The Economist): „Намираме се в класическата ситуация отпреди Първата световна война, където нито една от страните няма място за политически отстъпки и всеки дисбаланс може да има катастрофални последици.“
Но младите американски политици не се интересуваха; те не бяха изучавали добре геополитиката и историята.
Точка безвъзвратна : От 1997 до 2022 г.
Тръмп се втурна към Шенжен с пълна скорост, но в не добро настроение. Целта му – да играе „обратен Кисинджър“: да се вмъкне в тандема, да предложи на Москва сделка, да я откъсне от Пекин, за да може да си освободи ръцете, за да сдържа Китай.
Но влакът тръгна… Вашингтон направи стратегическа грешка през 1997-1999 г., по време на ерата на жизнерадостния Клинтън. На фона на пияния Елцин, „замаяни от успеха“ след разпадането на СССР, американските елити повярваха във вечната си хегемония. Вместо нова архитектура на сигурност, те избраха разширяването на НАТО на изток и бомбардировки на Югославия.
После стана още по- нагло:
оттегляне от Договора за ПРО (2002 г.), срещата на върха в Букурещ с обещание за приемане Украйна и Грузия в НАТО (2008 г.)
и накрая, 2014-2022 г., когато САЩ извършиха кардиналния грях на геополитиката – започнаха да задушават два евразийски гиганта, Русия и Китай, със санкции и търговски войни.
Диагнозата: Класически стратегически провал
В политологията това явление точно така се нарича: стратегически провал. Това е ситуация, в която хегемонът със собствените си ръце задейства необратими процеси, които са пряко противни на целите му за оцеляване. Но да свалим розовите очила и да погледнем петте признака на тази диагноза, които днес за Вашингтон се сляха в едномоментна перфектна буря:
Коалиция срещу себе си: натискът върху всички едновременно е циментирал блок, който надхвърля способностите му да го сдържа.
Имунитет от санкции: наземната връзка „руски ресурси + китайска индустрия“ направи морските блокади и финансовата изолация безполезни.
Имперско пренапрежение: разходите за глобален контрол и прокси войните започнаха да изтощават самата метрополия.
Ерозия на монопола върху правилата: разплащанията в национални валути, БРИКС и ШОС нарушават традиционния контрол чрез долара и логистиката.
Коридорът на лошите решения: точката, от която няма връщане назад, е премината – както продължаващата конфронтация, така и отстъпките са еднакво вредни за статута на хегемона.
До какво доведе това и защо това е краят на монопола на Запада?
Връзката Москва – Пекин е точно това, от което Макиндер се страхуваше: краят на пет века морско господство. В сърцето на Евразия се появи затворен континентален кръг: руски ресурси, храна и ядрен щит, плюс китайска индустрия, пазари и технологии. По дяволите онези, които вярваха на американските самолетоносачи. Вековната стратегия „разделяй и владей“ се срина поради глупостта на хегемона. Високомерието е най-големият грях.
Тръмп няма да успее да прекъсне тази връзка по три причини:
Идеалното подравняване на икономиките: дефицитите на едната страна се компенсират от възможностите на другата.
Стратегически тил: за Пекин Русия е гаранция за сигурна северна граница; за Москва Китай е основната защита срещу санкциите (а блокадата на чиповете на Nvidia само ще ускори установяването на собствения ѝ технологичен суверенитет).
Нулево доверие към Вашингтон и Запада като цяло: през 2029 г. Тръмп ще си тръгне, а новият обитател на Белия дом ще анулира всичките му документи. И никой вече не иска да играе тази игра. Никой в Кремъл или Пекин няма да размени „планината, която му пази гърба “ за предизборни обещания от Вашингтон.
Унижението на Европа
Но най-суровата присъда на Шънджън не е дори за Съединените щати, а за Европа. Тя дори не е на масата. Съдбата на глобалната сигурност и контурите на мира в Източна Европа се решават от три партии – Съединените щати, Китай и Русия.
Брюксел отчаяно се опитва да изиграе последния си коз – украинския конфликт, но тази игра вече е изиграна и без него. Старият свят е изправен пред тежка системна стагнация. Европейската автомобилна индустрия и производство вече се пукат по шевовете под натиска на китайските конкуренти и скъпата енергия. Следващото в графика: икономически спад, възходът на десни националисти на власт, фрагментация на ЕС и неизбежни вътрешноевропейски конфликти в рамките на 10-15 години. И светът преминава към многополюсност. Не ми вярвате?
Това е истинска реалполитика. Войната за преразделяне на света е в ход – както на фронтовете на изкуствения интелект, така и на масата в Шънджън. А всичко останало в новинарската емисия е бял шум за тези, които не искат да гледат картата на света.
О, да, този текст ще предизвика ирония у мнозина: „Как могат изобщо да се сравняват с Европа?!)))“ Ама разбира се, как?! През 80-те години на миналия век Япония също сериозно твърдеше, че завинаги е надминала човечеството и ще изкупи цяла Америка. И тогава дойде едно сурово геополитическо решение на Рейгън (Споразумението Плаза от 1985 г.) и Япония навлезе в своите „изгубени тридесет години“. Японският век така и не започна. Същото се случва и с Европа днес – само че в много по-суров вариант.
П.С. Както стана известно, Путин пристигна в Шънджън с куфарчето си с ядрени оръжия. Ясен сигнал за Европа.
Павел Скурски -харковчанин (как да го нарече човек украинец, след този текст)))
Antoniya Toncheva
Материалът НАЙ-СТРАШНИЯТ КОШМАР НА ЗАПАДА: Ето кой го предизвика! е публикуван за пръв път на Истината - Новинарският портал.