24rodopi.bg/Общество
Баръш Манчо – един певец, който превърна музиката в послание за доброта, справедливост, човечност и мир между народите.
Има артисти, които остават в историята с песните си. Един от тях безспорно е той – турският певец, композитор, автор на песни, телевизионен водещ и пътешественик, който превърна музиката в средство за духовно общуване между хората.
Той не беше просто музикант. Беше философ на сцената, разказвач на истории и човек, който чрез песните си говореше за Всевишния, за съвестта, за доброто и злото, за човешкия живот и за отговорността ни към другите.
Затова определението „посланик на Всевишния“ не е случайно. То е начин да опишем духовното измерение на неговото творчество.
„Yaz Dostum“ – напиши, приятелю!
Една от най-силните песни на Баръш Манчо е „Yaz Dostum“.
В нея певецът задава риторични въпроси:
Може ли да бъде наречен човек онзи, който не умее да обича красотата? Може ли да бъде наречен смел онзи, който не поздравява другите?
Песента ни напомня, че богатството, славата и земните притежания са временни. Човекът си отива от този свят, но след него остават делата, думите и отношението му към останалите.
Баръш Манчо ни призовава да помним, че животът не се измерва с това колко притежаваме, а с това колко добро сме направили.
Особено значима е песента „Dört Kitaptan Başlayalım“.
Още самото й заглавие насочва към духовността и религиозното познание.
Баръш Манчо отправя послание за общочовешките нравствени ценности, за вярата, за уважението и за необходимостта човек да търси истината.
В ислямската традиция се говори за четири свещени книги – Теврат, Забур, Инджил и Коран.
Другите песни – цяла философия за живота
Творчеството на Баръш Манчо е много по-богато от няколкото песни, с които най-често го свързваме.
Всяка негова композиция носи различен разказ.
„Sarı Çizmeli Mehmet Ağa“ е песен за богатството, бедността, справедливостта и човешката памет. Тя ни напомня, че накрая човек трябва да отговаря за делата си, а не за парите си.
„Gülpembe“ е нежна и емоционална песен, посветена на неговата баба. В нея се усещат обичта, носталгията и болката от загубата на близък човек.
„Dağlar Dağlar“ разказва за любовта, раздялата и човешкото страдание.
„Dönence“ е музикално пътешествие, което носи усещане за безкрайност, движение и търсене на хоризонта.
„Hal Hal“ представя богатството на народните музикални традиции и характерния ритъм на Анадола.
„Arkadaşım Eşek“ показва способността му да говори с децата на техния език, без да губи своята артистична индивидуалност.
„Bugün Bayram“ е песен за радостта, семейството и детската невинност. „Nane Limon Kabuğu“ и „Domates, Biber, Patlıcan“ ,( домати, пипер , патладжани) показват неговото чувство за хумор и таланта му да превръща дори обикновените неща от ежедневието в запомняща се музика
Баръш Манчо и Кърджали – среща с българската публика
Историята на Баръш Манчо има и българска следа. През 1990 г. той изнася концерт в Кърджали.
Музиката му не се нуждаеше от превод, за да бъде разбрана. Емоцията, мелодията и човешките послания достигаха до публиката независимо от езика.
Така Баръш Манчо остави следа и в спомените на хората от Родопите.
Япония – когато един турски певец покори сърцата на Далечния изток
Едно от най-забележителните доказателства за международното признание на Баръш Манчо е Япония.
През 1990 г., по повод стогодишнината от пристигането на турската фрегата „Ертугрул“ в Япония, той участва в проявите, посветени на турско-японското приятелство.
През 1991 г. изнася концерт в зала „Икеда“ на университета „Сока“ в Токио. Събитието привлича огромно внимание.
***
Той не просто пееше за живота. Той учеше хората как да живеят.
И ако трябва да обобщим неговото творчество с едно изречение, то би било:
Баръш Манчо беше посланик на доброто, на човечността и на духовността – човек, който чрез музиката си напомняше на света, че пред Всевишния най-важни са сърцето, съвестта и делата на човека.
Ерхан Алемдар
The post Посланията от един философ на сцената first appeared on 24rodopi - Лидерът на новините в Родопите.
