На 20 ноември 1910 г. Мексико влиза в период на въстания, преврати и граждански войни, който променя политическия и обществения живот на страната. Началото е поставено от Франсиско Мадеро, който призовава към въоръжена съпротива срещу режима на Порфирио Диас, управлявал страната в продължение на десетилетия.
Мадеро публикува на 5 октомври 1910 г. Плана от Сан Луис Потоси. В него той обявява изборите за недействителни, провъзгласява се за временен президент и определя 20 ноември като ден за въстание. Краткият лозунг на движението е „Ефективно избирателно право, без преизбиране“.
Краят на режима на ДиасПорфирио Диас се утвърждава като водеща фигура в мексиканската политика от 1876 г., макар че между 1880 и 1884 г. президентският пост е заеман от Мануел Гонсалес. При режима, известен като Порфириат, страната развива железопътната си мрежа и привлича чуждестранен капитал, но земята и богатството се концентрират в ръцете на тесен кръг заможни собственици и компании.
Военните действия принуждават Диас да подаде оставка на 25 май 1911 г. Той напуска Мексико и умира в изгнание в Париж през 1915 г. Мадеро печели президентските избори и встъпва в длъжност на 6 ноември 1911 г., но не успява да удовлетвори едновременно исканията на либералите, селските движения и стария военен апарат.
През февруари 1913 г. генерал Викториано Уерта организира преврат. Мадеро е свален и на 22 февруари е убит заедно с вицепрезидента Хосе Мария Пино Суарес. Срещу режима на Уерта се обединяват Венустиано Каранса, Алваро Обрегон и Франсиско „Панчо“ Виля, докато Емилиано Сапата продължава борбата за връщане на земята на селяните.
Конституцията от 1917 г.След оставката на Уерта през 1914 г. конфликтът не приключва. Победителите се разделят и между отделните революционни фракции избухва нова гражданска война. Именно от тази борба се ражда Конституцията на Мексико, приета и обнародвана на 5 февруари 1917 г. Тя често се приема като кулминация на революцията, но сраженията продължават, а част от историците поставят края на революционния период около 1920 г.
Основополагащ е член 27, който признава правото на държавата да регулира земята и подземните богатства и създава правна рамка за аграрни реформи. Член 123 гарантира права на работниците, включително осемчасов работен ден, минимално възнаграждение, синдикално сдружаване и стачка. Конституцията предвижда също светско образование и ограничения върху политическото влияние на Католическата църква.
Човешката цена остава предмет на спорове. Посочваната понякога цифра от около 900 000 жертви не е общоприета оценка. Различни исторически изследвания говорят за приблизително 1 милион до 1,5-2 милиона загинали, като включват не само убитите в боеве, но и починалите от глад, болести и последиците от разрушаването на икономиката. Затова Мексиканската революция се определя не само като политическо въстание срещу Диас, а като продължителен обществен конфликт, който променя собствеността върху земята, трудовите отношения и ролята на държавата.
Източници: apnews.com, history.com, elpais.com

